Почти 1 млн. евро е платила България по осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург през 2016 г. Това става ясно от справка на Министерство на правосъдието, предоставена на БГНЕС. Заплатените обезщетения за 2016 г. са общо 960 100 евро или 1 877 800 лева, като в тази сума влизат плащанията по приятелските споразумения и едностранните декларации.
Сумата е близо с 200 000 лв. по-малка от 2015 г., когато са били платени 794 720 лв. по 289 споразумения. От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен, заради “бавно правосъдие” да поиска да бъде компенсиран. Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет. В случай, че жалбата бъде приета за основателна, то ИВСС изпраща документацията на Министерство на правосъдието, което сключва споразумение и изплаща дължимата компенсация. Въвеждането на компенсаторния механизъм имаше за цел именно намаляване на жалбите срещу България пред ЕСПЧ в Страсбург.
“Видно от статистиките на ЕСПЧ, в последните 5 години България трайно е извън първата десетка на страните с най-много висящи жалби пред ЕСПЧ. По официални данни през 2016 г. България е на 16 място по брой висящи жалби със 718 жалби, като тази положителна тенденция се дължи и на въведения през 2012 г. компенсаторен механизъм”, изтъкват от Министерство на правосъдието. Въпросът за ефективността на административно-съдебния механизъм за обезщетяване на засегнатите лица от т.нар. „бавно правосъдие“ по Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) беше подложен на детайлна преценка от Комитета на министрите, който потвърди, че въведените през 2012 г. в резултат на пилотните решения Димитров и Хамънов срещу България и Фингер срещу България вътрешноправни средства, са дали резултати.
На 28 юни 2013 г. Европейският съд по правата на човека постанови решенията си по допустимост по делата Вълчева и Абрашев срещу България (жалби № 6194/11 и № 34887/11) и Балъкчиев и други срещу България (жалба № 65187/10), които засягаха оплаквания относно неразумната продължителност на съдебни производства, както и ефективността на създадени вследствие на горепосочените две пилотни решения компенсаторни средства за защита. ЕСПЧ постанови, че взети заедно, заявление за обезщетение по ЗСВ и иск за вреди по ЗОДОВ могат да се приемат за ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на прекомерната продължителност на производства пред гражданските, наказателните и административните съдилища в България.
Поради това Съдът единодушно обяви жалбите за недопустими. През 2015 г. Комитетът на министрите приключи наблюдението на изпълнението на пилотните решения Димитров и Хамънов срещу България и Фингер срещу България, както и на 54 други решения, по които беше установено нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок, като счете взетите от българска страна мерки за ефективни и достатъчни. 54 други решения, наблюдението на изпълнението на които беше закрито, бяха свързани със забавяния поради големия брой съдебни заседания пред гражданските съдилища, забавяния пред касационната инстанция или големи интервали между съдебните заседания пред по-малко натоварени към момента наказателни съдилища. Понастоящем причините за тези забавяния са преодолени в голяма степен.
Пред Комитета на министрите обаче, остават за наблюдение решения, по които проблемите се отнасят до дължините на съдебните производства пред най-натоварените съдилища, закъснения на досъдебната фаза на производствата и липсата на ефективно ускорително средство за наказателните дела в двата стадия на наказателния процес, обясниха от правосъдното министерство.
