Как да ГО намерим? Как да ГО задържим? Как да ГО накараме… Вечните женски въпроси, които ми напомнят за нашумелия виц „Как да си отгледаме програмист“. Казано накратко, там се говори за програмиста като за стайно растение, което хитро можем да привлечем в дома и в живота си, без той да осъзнае докрай какво му се е случило, и после безпроблемно да го имаме за компания, за употреба, пък и най-вече за „статус“ пред близките… Важно е само да не го делим от компютъра му!
Но след като утихне смехът от вица, дали усещаме, че именно така опитваме и се проваляме в повечето „лайфстайл“ съвети относно това как да предизвикаме /нали не харесваме грозната дума „манипулираме“/ Вселената да ни даде желания партньор с необходимите екстри като адекватност, отзивчивост, вярност?
Проваляме се, понеже не искаме да разделим мъжа от неговия „компютър“, тоест от матрицата или схемите, в които живее. Ние желаем да използваме „начина на мислене на мъжете“, „слабостите на мъжете“, „предпочитанията на мъжете“, за да може с минимални усилия и напрежение да получим това, което желаем. Да не забравя, ние самите също не предвиждаме да излезем от своята матрица. Не предвиждаме, че любимият човек може да живее в друг град, и да преживеем от опит песента „Мома се с рода прощава…“ Ако пък цял живот сме се надявали на мъж с престижна професия, не предвиждаме да ни се падне някой учител. А пък въобще не предвиждаме, че любимият ни може да има „чепати“ по характер роднини, с които години да се учим да се съобразяваме и сработваме.
Смятайки, че сме с широко отворени криле за Познанието (щом всеки ден четем в интернет), реално ние с години кръжим в една задушна стая, в която и Мъжът, и Жената са описани крайно ограничено, и колкото и да не ни се вярва – типизирано! Някак, не очакваме да открием велика личност, скрита в скромна опаковка. Също така, не умеем да развиваме божествените качества у другите, затова и страхливо търсим „предварително развит“ в морално отношение партньор. Току-що приключил неприятна връзка. Наскоро върнал се от чужбина. Случайно свободен. Или нещо подобно.
Какво всъщност е предимството сам да си сготвиш ястие, а не да го поръчаш от ресторанта? Най-напред, детайлите – ако не понасяш чесън, в твоите блюда никога няма да го има. На второ място – уменията. Когато знаеш как да готвиш, ти ще готвиш и утре. Ще готвиш разнообразно. Постепенно готвенето ще стане твое удоволствие и радост. Дори, ще те държи бодър.
Така е и с умението да уважаваме и развиваме хората. Ако развиваме това умение към всичките си познати, когато наистина срещнем свободен мъж, ние няма да изпадаме в паниката „да не го изпусна“, а по-скоро в състояние на проницателност: „Какво реално има в този човек, какво той искрено обича, дори да не умее да го прояви? За какво би се борил, ако го подкрепим? И в този смисъл – какво е неговото бъдеще, ако има и дава любов?“ Тогава много по-лесно ще разчетем и нашето място до него. И няма да ни е толкова трудно да го заемем.
Да, защото в духовния свят също има заслуги! И те не са само и единствено постоянното ни присъствие при козметичката и във фитнес-салона. Можем да заслужим да бъдем до един човек, дори само с това, че сме отделили време да го погледнем като човек. Не като „възможност“. И не като „бройка“.
А кое е нашият „чесън“? Ами, може би това са нещата, които на нас ни миришат. Лъжи. Агресия. Пошлост. Ако сме без компромиси към такива неща, може би няма да печелим всеки човек и на всяка цена. Понеже, всъщност, цената има значение.
