Оживя пред очите ми легендарният виц за разговора между американския президент Джими Картър и съветския генерален секретар на партията Леонид Брежнев, според който диалог американецът илюстрирал свободата на словото в своята страна с това, че пред Белия дом всеки може да издигне лозунг с надпис “президентът Картър е идиот”. На което съветският вожд отвърнал, че и на Червения площад също всеки може да се появи със лозунга “Джими Картър е идиот”.
В осъвременената версия на анекдота американски журналист ( и цял един вестник от мащаба на “Ню Йорк таймс”) публично, декларативно и много шумно обявява президента Доналнд Тръмп за идиот. http://e-vestnik.bg/27406/nyu-york-tayms-za-skandalnata-kniga-vseki-v-sveta-na-tramp-znae-che-toy-e-idiot/
Моят прочит на този случай е …доста мой. Защото не е много моя работа да обяснявам на американците що за президент са си избрали и дали той наистина е такъв, какъвто го описват тамошните му критици. Обаче не мога да не отбележа, че в българския вариант на вица моя скромност е наричан идиот от върховния властник в страната Бойко Борисов- публично и с фалцет в гласа. А в същото се оказвам журналист, даден на съд от коалиционен партньор на Борисов, защото се е обидил от определени изрази, употребени в статии, критикуващи овластеното от Борисов атакистко величие.
Волен Сидеров, партийният пряк началник на въпросното величие, което се почувствало обидено и дори наклеветено от мен – както вече съм отбелязвал – междувременно ме определи в телевизионно предаване в своята телевизия като “медийно насекомо”.https://www.youtube.com/watch?v=lAzwselKvpo
Ако правилно съм забелязал, най-могъщият човек в света, какъвто по дефиниция е американският президент, се гърчи в безсилен опит да попречи на своите критици да го бичуват словесно и те го правят все по-остро. Но в България пирамидата е обърната: овластените фараони атакуват с обиди един журналист, след което си намират един обиден от него държавен чиновник, благодарен за своето издигане на вождовете си, който да им свърши мръсната работа чрез наказтелно дело от частен характер.
Колко ще да е частно това дело и кой ще повярва на “частната дума” на тъжителя Илиян Тодоров, който преди да бъде издигнат за управител на област-София имаше навика да заблуждава телевизионнта аудитория ( на Нова телевизия) с други поръчки от името на партийния си бос Сидеров, че уж не е бил на разходка по плажовете на кубинския курорт Варадеро по време, когато той и парламентарната му група трябваше да гласуват в българския парламент неудобен за тях закон.
“…вие в каква телевизия работите, че задавате такива въпроси? Американска, еврейска, турска? Да ви наричам ли Цукерберг?”, напираше с контравъпроси към журналистката Генка Шикерова нейният гост в студиото Илиян Тодоров, заплашвайки да й смени името на Захариева” , щом си позволява да се усъмни, че говори истината за плажуването на Варадеро, което по думите му , не ставало ясно от снимките с палмите дали не е било в Обзор или в Созопол. https://m.offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Ataka-preporacha-vazroditelen-protces-na-Genka-Shikerova_276648.html?allr=true&order=ASC
Та и аз се питам: ние в каква държава живеем, след като един политик, производна на волята на български избиратели, се разхожда с надпис “Россия” на якето си като участник в меле, за което неговият началник е осъден ефективно, но съучастникът му бива на(д)граден за същото с висок държавен пост? Определно тук не е Америка…
Предстои да видим решението на съда на 7 февруари, а дотогава можем да поразмишляваме за това има ли прилики между демокрацията в демократичния свят и неговото фалшиво копие у нас.
Share on Facebook