Има нещо, в което американците не могат да ни настигнат.

Там празнуват Деня на благодарността веднъж в годината.

Тук благодорността е на почит цяла година от много години.

Там благодарят за събитие от 1565 г, отпразнувано официално за първи път през 1663 г., в чест на първите европейски заселници, оцелели през тежката зима в Плимут с помощта на червенокожите си съседи.

Тук благодарността към черноармейците , свързана с оцеляването на остатъците от българското самочувствие, датира от 1944 г.

Там си благодарят взаимно, семейно, лично.

Тук сме благодарни на национално равнище за националното обезличаване на България- 9 септември и 3 март си остават отделно от това дни на националната ни благодарност към чужда държава.

Там благодарят в памет на своите заселници.

Тук благодарим на чужди натрапници.

Там похапват в Деня на благодарността печена пуйка със сос от бровинки.

Тук просто сме гризнали дръвцето, за което сме благодарни.

Там Денят на благодарността е повод за обединение.

Тук е причина за разединение.

Там празникът, възникнал като религиозен, става все по-светски с годините.

Тук си остава все така съветски.

Те са направо едни неблагодарници в сравнение с нас, най-благодарните на света.

Share on Facebook