През последните 5-6 години до 1990 г.,  прясното мляко беше по 30 ст, киселото по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Кравето сирене беше 2.60. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме че може да има. Минималната заплата беше 120 лв, но през 1989 я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия – 28 стотинки. Пресен сафрид – 64 стотинки килото. Замразена скумрия 1.20-1.60 според едрината. Консерва скумрия в собствен сос – 36 ст. Скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст. Консерва "Ропотамо“ (деликатесче…) 55 стотинки.

Лютеница – 48 стотинки апетитката, 60 стотинки-обикновената.

Русенско варено (ама не от карантии както сегашното) – 1.30.

Македонката, известна като „Кучешка радост“,  беше 3.30 или 3.60 – дето сега ни агитират да уМрем за нея. Ама беше от месо.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20. Бозата – 6-15-30 ст.

Литър ШВЕПС 60 стотинки без бутилката.

Вино „лефче-кефче“ – 90 ст. Бялото – 97 ст. Червеното, не помня включваше ли бутилката от 10 ст. или тя отделно.

Коняк „Златна Котва“ – 3.90 бутилката.

Ракия плодова – 3.90, сливова – 4.90 – 5.10 (все 700 гр.) Коняк "Слънчев Бряг“ май 4.80, но може и да беше 6.80.
Захар 1 лв .килото, кафе – 36 лв. килото. Захарта беше 70 ст. и 18 лв. кило кафе, но през 1988 ги вдигнаха.

Велосипеди – всички по 85 лв. Батерийка "Никопол" – 13 ст., батерия 4.5 V – 48 ст.

По времето на Тодор Живков народът работеше, и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник. За тия 25 години за все Бога два пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да е купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко…

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха два пъти в годината. А сега? По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият-дърт, другият – син на цигански барон. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходих по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати. Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

 

спомени на Теодор Демирев, bgspomen.com