Турският главен прокурор Мехмед Акарджа е на посещение в София, което протича като визита на държавен глава според нивото, на което е приет – от премиера и президента, до вътрешния министър и главния прокурор. Това не е просто рутинна визита за поддържане на отношенията между прокуратурата на Турция и България.

 

Борбата с престъпността на държавното обвинение е дейност, която сама по себе си предполага конфиденциалност. Няма нищо необичайно, че двудневното посещение на Акарджа протича в обстановка на „безпрецедентни мерки за сигурност” ( каквито нямаше в Турция миналия септември при посещението там на българския му колега Сотир Цацаров).  Но би било повече от спекулативно да предполагам какво точно си говорят нашите управляващи с турския си гост.

 

Прави впечатление обаче друго. Изведнъж секнаха антитурските пехливански надвиквания по медиите от страна на рублофилските коментатори. Няма ги да ни кажат какъв ужас е надвиснал над България от страна на турските ислямисти, зинали да ни погълнат с европейските парцали. Оказва се, че путинофилите у нас са много любезни хора- когато им наредят достатъчно убедително, дружно се подчиняват и не пречат на държавното ръководство да си води българско-турските преговори в условията на медиен комфорт.

 

Кампанийността на антитурската истерия, подпалена с руския кибрит след развалянето на „седянката” между Ердоган и Путин покрай сваления руски самолет, е поредното тъжно доказателство за театъра, разиграван у нас. Когато Русия и Турция демонстрираха отлични отношения  до степен, че Путин покани Ердоган рамо до рамо да открият на 23 септември миналата година най-голяма джамия в Европа именно в Москва, рублофилските завистници тук натякваха, че трябвало да се учим от Турция как се градят изгодни отношения с Русия. И обърнаха палачинката на мига, когато Москва и Анкара се скараха.

 

Сега са се умълчали. Целите са в слух какво ли ще изскочи от папките на турския главен прокурор. Последният път, когато турскитге власти предприеха очевидно контролирано изтичане на информация за българската контрабанда с цигари и връзката й с турски кюрди, последваха драмат(ург)ични за ДПС и държавата събития. Най-напред изтеклата в турски медии неофициална информация официално детронира Пеевски от медийния му трон , а след това внезапно пресече апетита му да глътне „Булгартабак”. А междувременно премиерът Борисов извърши „серийно убийство” на държавни поръчки , в които „изведнъж откри” нередности при възлагането им. Уж нямало в тях пряко участие на Пеевски, посочен от турски вестник като персона нон грата в Турция, но „успелият млад бизнесмен” започна ударна разпродажба на акциите си в закупени от него неотдавна предприятия в България.

 

Сега седим и чакаме. На гюме, като би казал някой съсед. Друго не ни остава освен да следим и да се надяваме Турция да ни освобождава от мафията, чиято матушка – кърмилница я захрани именно чрез огромна по обем контрабанда по време на югоембаргото в началото на 90-тегодини на миналия век, когато разни охранителчета се превърнаха в мултимилионери и босове, препрали по-късно това първоначално награбване на капитала в политически ресурс. Тъжно е, но май е по-добре от нищото, което в безбрежни количества ни предлага в това отношение родната ни власт.

 

 

 

Share on Facebook