Непотопяемият образ на столичната управителка Йорданка Фандъкова подгизна от пробива на поройните дъждове в нейната невъзмутима фасада. Това не й попречи да обвини природата за почти свръхестественото явление да вали дъжд под земята.

Наводнението на метрото в София не е просто инцидент. Прокапалите покриви на модерни, предполагаемо и като защита срещу дъжд също, конструкции , каквито са моловете, може да са само косвено потвърждение, че нещо в строителните норми не е наред. Но нахлуването на вода в метрото, гордостта на премиера Борисов и неговото Данче, го прави да прилича застрашително на отводнителен канал. Това е нещо много повече от авария, колкото и да се опитват да го изкарат естествена последица от неестествено буйни валежи.

 

 

Щети от природни буйства могат да бъдат възприети като неизбежни на полето, но не и на полето на мегаконструкции под земята, в които току-що са вложени ( чужди) средства за стотици милиони. Как мислите, дали се изложихме (пак) пред чужденците, за чието приятно настроение иначе са пръснати толкова пари и усилия, включително чрез водните каскади в столичния център, ремонтирани и задействани по някакво щастливо “съвпадение” със  струпването на европейски наблюдатели в София?

И знаете ли за какво си мисля по аналогия? Представям си какво би се случило при сблъсък с природните стихии при построена ядрена централа Белене и за житейски изстрадания  виц от времето на “развития социализъм” , синтезиран в сентенцията: “ Като знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар”.

Това със страшна сила се отнася до уверенията на ядреното лоби  ( разбирай и правителството на Борисов за пореден път) за уж гарантираната антиземетръсна подсигуреност ( на чертеж) на прословутата площадка за втора руска тиктакаща атомна централа, проектирана през миналото хилядолетие и начената в най-опасната сеизмична зона в тази част от света. 

Ако едно метро, строено с възможно най-модерните западни технологии, но в българските корупционни условия в наши дни, не могат да обезопасят срещу ( предсказуемия все пак дъжд ) как ли ще се представят гарантите за сигурността на АЕЦ “ Белене” по отношение на непредсказуемите и с помощта  на най-съвременна техника земетресения? 

Всякакви чудеса бяхме виждали напоследък. Сриваха се участъци от току – що построени магистрали; други се превръщаха в плавателни канали, както в случая с южната дъга на околовръстното шосе край София. Но наводнението на метрото  е “чудо”, което ни напомня, че самохвалствата на властите струват колкото “всяко чудо за три дни”.

Share on Facebook