Жителите в най-голямото градско гето в България - Столипиново, знаят името на квартала си, но никой не от тях не се е интересувал защо кварталът им се казва така, още по-малко на кого е кръстен. Това установи репортер на "Марица", след като зададе един същи въпрос на десетки живеещи в гетото. По ирония на съдбата гетото в Пловдив е свързано с големия руски реформатор Пьотр Столипин, макар да не е кръстено на него. Махалата възниква през 1889 година, когато в града върлува епидемия от шарка. Местната управа решава да изсели пръснатите по кварталите около 350 цигани и създава за целта нов квартал на изток. Първоначално му казвали "новото село", но после го кръстили на генерал Аркадий Столипин, един от големите пълководци в Руско-турската война. Бил е заместник на княз Дондуков-Корсаков, а във времето от постигането на примирието в Сан Стефано и Берлинския конгрес е генерал-губернатор на Източна Румелия и Адрианополския санджак. 

Патронът на Столипиново е баща на най-успешния руски министър-председател Пьотр Столипин и чичо на поета Михаил Лермонтов. 

Пьотр Столипин е премиер на от 8 юли 1906 до 5 септември 1911 г. при император Николай II. 

Столипин е роден на 14 април 1862 г. в Дрезден, Германия. На 14 септември 1911 г. е  прострелян  от Дмитрий Богров, руски анархист и агент на тайната полиция, в Киевския градски театър. Четири дни по-късно умира от раните си. Дядо му по майчина линия е княз Михаил Дмитриевич Горчаков, главнокомандващ руската армия по време на Кримската война.

Детството и ранната  младост на Пьотр Столипин преминават главно в Литва - тогава част от Руската империя. Семейството живее в имението Колноберже, а летата прекарва в Швейцария. По-късно купува къща в близкия Вилнюс. През 1885 г. завършва Санктпетербургския императорски университет с научната степен „кандидат на Физико-математическия факултет“. По време на следването си изучава и агрономство. През 1902 г. става най-младият губернатор в Русия - на Гродненска губерния, а година по-късно на  Саратовска губерния. Като министър-председател Столипин провежда консервативна и авторитарна политика, имаща за цел модернизацията на страната и на нейното управление. Извършва невиждана дотогава аграрна реформа, насочена към създаване  на прослойка дребни собственици на земя в руските села. Чрез посредничеството на Селската банка държавата подпомага селяните да се сдобият със земи, закупени преди това от помешчиците.

Управлението на Столипин е време на ускорено икономическо развитие на Русия. Неговата великоруска политика обаче настройва всички национални малцинства срещу режима. След покушението е обявен  за почетен гражданин на Екатеринбург.