Малко коледни факти:
Всеки четвърти българин не е готов да посрещне Коледа.
В момента експертите отчитат над 7 % ръст на бързите кредити.
Средна продължителност на връщане на въпросните „коледни” бързи кредити – половин година.
Средни суми, които българите взимат за подаръци и трапези чрез бързи кредити – между 1000 и 2000 лв.
Средно оскъпяване – 200 или 300 процента!
Малко коледни въпроси:
Защо го правите? Кому е нужно да станеш неотменна част от потребителското полудяване по Коледа, когато на практика не можеш да си го позволиш?
Защо ни е толкова важно да харчим пари „за Коледа” и даваме ли си сметка, че това реално е празникът – Рождество Христово, който по същността си е нещо противоположно на консуматорските инстинкти и шопингманията?
Какво толкова ни „дава” Коледното пазаруване, че сме готови да се набутаме с буквално хиляди левове само и само да не го пропуснем?
Имаме ли представа, че явно сме икономически неграмотни, щом се подхлъзваме по очевидно неизгодната версия – бърз кредит, за която всички експерти ни призовават да внимаваме?
Какво толкова ще стане, ако просто се прострем „според чергата си”? И не купуваме, и без това излишните подаръци, които събират години наред прах? И посрещнем християнския празник с ПОСТ и молитва?
Защо държим да изберем клишето „Коледни подаръци на килограм”, а не се фокусираме върху друго, по-смислено клише – „време за общуване със семейството и приятели”?
Защо преди се подигравахме на американците, че са идиоти да се тъпчат като сардини на всеки Черен петък, а сега и ние го прихванахме от тях?
Защо цяла година нямаме хъс да изкараме повече пари, да имаме повече, да работим повече, да подобрим финансово и битово живота си, но този устрем неизбежно ни заслепява като запристига Коледата?
Заслужава ли си това коледо-консуматорско поведение предвид всички гореизброени въпроси?
Малко не чак толкова коледни изводи:
Лично аз си обяснявам това супер-потребителско, супер-нелогично и супер-заробващо поведение около Коледа с миналото. И с нямането в него.
С някакъв атавизъм, че ще свършат бананите. Че няма да има мандарини за всички, а само някои носят дънки.
Реално, тази травма от ЛИПСАТА е обществена. Дори мисля, че точно тази травма е основна причина за някои неприятни явления на прехода – чалга-моделите с многото златни ланци, бели мерцедеси и пръскане на пари по най-безсмислен и кизочезн начин.
Да демонстрираш, че имаш – когато всъщност нямаш.
Разговорно, мнозина наричат тоя характер български – комплексарщина. Все тая обаче дали това са ни комплекси.
Важното е, че те спират прогреса. Принципът – „на гол тумбак - чифте пищови” е обратното на прогрес.
И по-лошото – тоя принцип дори не ни оставя да си дадем сметка, че царят е гол. Какво остава да му ушием дрехи...
