„Кючук Париж“ е колоритен пловдивски район с не много дълга, но пък интересна история. Заселен е преди стотина години с бежанци от Тракия и Македония. Още тогава се сдобил със славата на бедняшки квартал, загърбван от управниците. С „Марица“ се свързаха жители на блока на ул. „Георги Икономов“ 105, за да ни покажат, че за този един век ситуацията не се е променила.

Надежда Георгиева живее в лока от 50 години. Лично се е обръщала многократно към управниците с молба за помощ. А проблемите са много. Блок 105 е залепен за улицата, по която всеки ден с бясна скорост фучат автомобили. Тук пешеходни пътеки  или легнали полицаи няма. Гражданите писали писмо до кметството на „Южен“ с молба за поставянето на зебри. И получили обещаващ отговор - планирано е изграждането на такива. Само че това било през 2013 година. Почти петилетка по-късно няма и следа от зебри. Полицаи също не се мяркат в района -нито легнали, нито прави. Мястото е рай за вандали и бандити.  

Малкият тротоар пред блока отдавна е превърнат в паркинг. Втори ред коли спират директно на платното. Излезеш ли от входа, и вече си сред колите“, разказва Георгиева. Места за паркиране има от другата страна на улицата, но те ежедневно са заети от търговци, които са си устроили там нерегламентиран пазар. Зарзават, домашна ракия и мляко се продава директно от багажниците. За касови бележки не става и дума.

„В този квартал от години никой не е забил и един пирон. Навремето някой го е измислил добре, но не се е замислил за бъдещето“, разсъждава Надежда и няма надежда, че нещо ще се промени. "Положението пред блока е нетърпимо - трафикът направо кърти дограмата. На пазара цял ден викат, нощем бумти музика от заведенията", казва жената и отсича: тук сме в старата песен - Бог високо, кмет далеко, а нас - кучетата ни яли.   

Повечето апартаменти имат спални от южната страна. И там обаче почивката е блян.

„Зад блока беше прекрасна градина - голяма зелена площ за отдих. През 2007 година обаче половината от нея беше отцепена и там беше построена голяма кооперация. Другата част беше превърната в детска площадка. Това е единственото подобно място в района, защото голяма част от междублоковите пространства са превърнати в паркинги. Тук се събират всички деца от квартала, играят и крещят на метри от терасите ни. През нощта идват и младежи, които пият, пеят и викат до зори. Тормоз отвсякъде“, оплаква се Георгиева.  

Разходката с жената продължава. Води ни срещу блока, където има още едно място, приличащо на парк. Още в началото на демокрацията обаче въпросната зелена площ е реституирана. Новите собственици обаче изоставили терена по неизвестни причини и днес треволяците стигат до кръста. Бездомници често си устройват лагери и нощуват там.

Има и катерушки, които също са там от зората на квартала. Непосредствено до изоставената градина се намира и кварталната спортна площадка. За разлика от съседния терен, този е общинска собственост. Навремето тук имало баскетболно и волейболно игрище, където се събирали децата.

Днес кошовете и мрежите ги няма, както и част от оградите. За сметка на това оцелелият асфалт е превзет от шофьорите, които са загубили битката за паркоместата край съседните блокове.

"Ситуацията в района е ужасяваща. Събирали сме подписи, носили сме ги в кметството. Правили сме какво ли не, за да си оправим квартала, но резултат няма. Обещават това-онова по избори, а после всичко забравят", завършва разказа си Надежда Георгиева. /Марица.бг