Обществото ни отново е разбунено и възмутено. Този път от наглите общински съветници в Копривщица. Искали да строят. И ски писта да си направят. То имало някаква, ама била изоставена. Пречило на плановете им статута на градчето. А те едни планове – бетоннни. Тишината на Средна гора ще бъде смутена. Но не от върволици българи, дошли там да спомнят за Априлската епопея, а от камиони, багери, трактори. И само строежи включват тези техни планове.
Копривщица е на всички българи, неуважаеми! Тя заема едно от най-първите и почетни места в българската история! Тя е там заради Април 1876, заради Тодор Каблешков, заради Димчо Дебелянов. Името на Копривщица предизвика почит и възторг. Копривщица ни връща в ония епохални времена, когато се формираше българската нация, българският народ, когато се раждаше самата България. Ах, колко хубави са разходките из старите калдъръми, покрай високите зидове, яките дървени порти, старите къщи, сред упоителния и чист въздух, носещ такова наслаждение човеку.
А вие, неуважеми, искате заради 30 сребърника да унищожите всичко това. С умове, напълно замътени от печалби, хотели, СПА центрове, бетон и асфалт искате да отнемете Копривщица от българите. Ще изникнат хотели кой от кой по-грамадни. Изоставени бетонни скелети на започнати, но недовършени строежи, ще "красят" градчето. Чистият въздух ще отстъпи място на облаците прах, шума и камарите боклуци. Искате да разрушите онова, което и разбеснелите се башибозушки орди не успяха през славния април на 1876 година.
Не, вие не сте наследници на ония стари копривщенци. Вие не сте и родолюбци. Вие сте просто едни хищници. Които за някоя пара повече, капнала в хотелчетата и ресторантчетата ви, искате да отнемете, да откраднете, да похитите миналото на България. Така, както го направиха в Банско. То един път като се започне спиране няма да има. Там искат за застроят цялата планина. И като нищо скоро ще успеят.