Параклисът „Вси български светии” в Карлово пази кичур от косите на Васил Левски. Реликвата, свещена за всеки българин, се съхранява в стъкленица, поддържана от четири лъвчета, изработени от зелен мрамор. Върволицата от хора, дошли да се поклонят пред нея, никога не свършва.

Кичурът беше пренесен от Военноисторическия музей в Карлово след инициатива на къщата-музей. Специално за косата на Апостола през 2000 година бе изграден параклисът „Вси български светии”. Това обаче не са единствените коси на Апостола, запазени от оня паметен Великден през 1864 година, когато дякон Игнатий хвърля расото, отрязва косите си и се обрича на народното дело.

Гина Кунчева прибира косите, а след нейната смърт те остават у дъщеря и Яна. През 1907 година тя ги предава на министъра на просвещението. Яна запазила копие на писмото си, оцеляло и до днес, в което пише „Сега предавам косата на вас, господин министре. Искам да послужи като спомен на младото поколение за този, който даде живота си за свободата на България, без да я види освободена.”

По-голямата част от косите на Апостола се пазят в столичния храм „Света София”. Но кичури има и на други места. Вероятно преди Яна да предаде косата на брат си на министъра на просвещението, тя е запазила мъничка част от нея, защото и до днес у някои от родствениците има малки кичурчета от косите на Апостола, пазени като светини. Сред тези родственици е праправнучката на Яна - Христина Богданова от София.

През 1973 година в Института по криминалистика и криминология в София се прави ДНК анализ - за целта експертите са взели няколко косъма. Резултатите показват, че кръвната група на Апостола е нулева положителна, т. е. това е тази група, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях. Дори в това има символика, която обяснява отдадеността на Васил Левски на своя народ.

 

Издадоха тефтерчето в е-формат

Знаменитото тефтерче на Апостола в 3D формат издаде Haциoнaлнaтa библиoтeкa "Св. св. Кирил и Методий".  Така светинята ще бъде популяризирана онлайн в сайта на библиотеката. Toвa щe e peвepaнc към бългapитe, живeeщи зaд гpaницa. Щe имa и cпeциaлeн QR кoд, кoйтo щe пoзвoлявa лeceн дocтъп дo тeфтepчeтo, бeз дa ce въвeждa aдpec. Taкa вceки, кoйтo жeлae, мoжe дa гo кaчи нa мoбилния cи тeлeфoн и дa гo чeтe.

Тефтерчето от 108 страници с надпис "Аgепdа" е  писано през последните две години от живота му. При залавянето на Левски остава непокътнато заедно с документите, зашити в самара на коня на Никола Цветков.

Цветков предава тефтерчето на Захари Стоянов, чиято вдовица го предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека. Тефтерчето на Левски попаднало по погрешка в папка от архива на Христо Ботев при евакуацията на библиотеката през 1943 г. Открито е от Кирила Възвъзова 8 г. по-късно. /Марица.бг