Цената от разпадането на Шенген може да е между 5 и 18 милиарда евро годишно само като преки загуби. Това се твърди в доклад на Европейската комисия за последиците от миграционната криза.
Според Брюксел това непременно ще доведе до поскъпване на цените и ще предизвика фалити в търговията, транспортния сектор и сред фирмите, които се занимават с логистика. Разпадането на Шенген ще увеличи и безработицата, като ще засегне поне 5 милиона души от шенгенските държави, които работят в съседни страни и ще трябва да преминават през гранични проверки.
Възстановяването на граничния контрол в зоната според най-вероятния сценарий ще увеличи разходите със 7,1 милиарда евро годишно. Само едночасовият престоят на камионите на граничните КПП ще струва 3,4 млрд. евро годишно, а ако опашките налагат забавяне с 2 ч. – 6,7 млрд. евро, изчисляват експертите. Поне 57 милиона курса ще бъдат засегнати.
За пътниците и частните автомобили това ще означава удължаване времето за пътуване, закъснения и задръствания, чиято цена се изчислява на 2,6 млрд. евро годишно. Държавните бюджети също ще пострадат, заради необходимостта от допълнителни проверки на документите. Тези разходи Еврокомисията оценява на 1,1 млрд. евро годишно.
Българският транспортен сектор също ще бъде засегнат от евентуалното затваряне на границата с Гърция, която е член на Шенген.
Между 10 и 20 милиарда евро ще са загубите в туризма. От това ще пострадат между 0,07 и 0,14 процента от брутния продукт на ЕС. Сътресението ще е толкова силно, че ще изложи на риск икономическата интеграция и ще застраши функционирането на Икономическия и монетарен съюз. Така непреките загуби ще надвишат в средносрочен план, преките, като ще повлияят по безпрецедентен начин търговията, инвестициите и мобилността в ЕС, твърди анализът. Според френската неправителствена организация „Франс стратежи“ забавянето на европейската търговия в следствие на възстановяването на граничния контрол ще е поне с 10%.
„Възможността на Съюза да съхрани пространството без вътрешни гранични проверки зависи изцяло от наличието на сигурни външни граници“, се казва в доклада Еврокомисията. Шенгенската система е достатъчно гъвкава и позволява въвеждането на временни гранични проверки при сериозни заплахи за сигурността, но неспирния поток от имигранти, доведе до крайни мерки като връщане на граничния контрол и построяването на огради. Тези проверки не могат да продължат повече от 2 години и тяхното удължаване, подлага на риск съществуването на Шенгенската система.
В момента 6 от 26 шенгенски държави са обявили временно връщане на границите: Германия, Австрия, Франция, Швеция, Дания и Норвегия. Искането на Германия изтича на 13 февруари, на Норвегия на 14-и, а на Австрия на 15 февруари. Дания е информирала, че ще проверява до 23 февруари, а Швеция до 9 март. Франция, която затвори границите си след атентатите в Париж през ноември, трябва да премахне проверките на 27 март. Всички срокове обаче подлежат на удължаване според шенгенските правила като решенията са национални, а Европейската комисия само бива информирана.
