Не бързайте да казвате, че в следващата кратка лекция по въпроса за това кога и как са се формирали днешните народи, няма нищо ново. Дори и за отделни читатели това да е така, припомнянето , меко казано, не вреди. За да се освестим малко от заливащата ни комплексарска форма на “патриотизъм”, превърнал се в платформа за всякакви шарлатани- в ноев ковчег за всякаки политекземпляри, борещи се да ни спасяват от глобализацията, която заплашва преди всичко собствената им малоценност и давещ се  провинциализъм.

Коментатърът в ivo.bg Socrates е направил това, което само отлично владеещ материята може: в синтезиран вид е разбил митове, поднесъл е сбито чрез паралелни примери заблудата за “древните народи” . Включително и за българския, робуващ днес на пропагандни лъжи, целящи политически манипулации в полза на една чужда доминация, каквато е руската в България, наложена с огън, меч, подкупи и много пластове брутални лъжи, обслужвани от надзирателите на московския интерес.

Българския народ, заплашен да стане ромейски ( не без помощта на фаворизиращата гръцката църква и гръцката пета колона на московците на Балканите), се появява почти по едно и също време с италианския и германския.

Руският народ е най-пострадал в това отношение: търпи перверзни упражнения върху него на болшевиките, опитали се да го превърнат в “съветски”, а в днешно време и в нещо трето- “росийски” народ от “откривателя” на “росияните” н.в. Путин

Ето какво пише Socrates в ivo.bg:

Няма как да има „многовековна дружба” между българския и руския народ, при положение, че на света няма съвременен народ, който да е формиран по-рано от 18 век.

А Н Г Л И Й С К И Я Т

Съгласно днешната историческа наука (а не множеството от национални митологии), най-рано формираният народ е английският – през първата половина на 18 век. Трябва да е ясно, че преди това е имало английска династия, аристокрация, а също и английски език (Шекспир е творил през 16 век). Но този език е бил употребяван само от ограничен кръг от населението. Хоризонталните (т.е. търговските, транспортните, а следователно и генетичните) взаимодействия в обществото са били слабо развити. Дори генетичните връзки са били вертикални (брачното право и т.н.). Затова извън споменатия тесен кръг, са се ширели най-различни говори, само наподобяващи езика на Шекспир, или съвсем различни. Благодарение на силните вертикални (т.е. властови – феодални) взаимодействия е имало кралство Англия. Но мнозинството от простолюдието е нямало етническо самосъзнание на англичани, тъй като не са практикували общ език със съответните МИТОВЕ за общ произход, обща история и т.н. Било е изолация на отделните феодални владения.

Ф Р Е Н С К И Я Т

Същото се отнася и за френския народ, който се формира през втората половина на 18 век. Представете си: – Половината от населението на Франция по време на Великата френска революция, не е разбирало тогавашният вече блестящ френски език!

Г Е Р М А Н С К И Я Т

А немският народ се формира едва през първата половина на 19 век. Италианският (и останалите европейски народи, в т.ч. българският и руският) се формира през втората половина на същия 19 век.

И Т А Л И А Н С К И Я Т

Да не говорим, че италианският език е формиран още през Ренесанса, но макар и „volgare” (т.е. простонароден) това не означава, че цялото население на Италия е разбирало този език. Разбирали са го само в областта Тоскана. В същото време, през Ренесанса, цялата европейска аристокрация говори по италиански (вместо латински, който остава за научна употреба). Общонационални езици и съответни култури са били само за елитите.

Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т и  Р У С К И Я Т

Обаче, според русофилите и някои бг-патриоти, руският и българският народ били голямата работа! Те взели, че се формирали още през 10 век, когато мнозинството е било крепостни селяни, представете си!), и от тогава, при онази липса на хоризонтални взаимодействия (в т.ч. и генетични) и масова безпросветност – двата „народа” дружат ли дружат.

Специално българите били знаели, че са такива и през 18 век и затова „историкът” Паисий им викнал „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш … и т.н.” Всички сериозни историци са на мнение, че Паисий може и да е имал българско самосъзнание, но от това не следва, че поне славяно-езичното население на Мизия, Тракия и Македония също е имало такова съзнание. Например проф. Вера Мутафчиева смята, че такова съзнание не е имало през 18 век.

Как да си представим, че при онази изостаналост на обществения живот, рупците от югоизтока са се разбирали с торлаците от северозапада, или пък македонците – с добруджанците, при положение че е нямало общ български език, нито нужните хоризонтални влияния? Вертикалните (властови) взаимодействия са били на турски език. Църковните (също вертикални) – на гръцки. В резултат – наличие на рум-миллет, т.е. ромейски народ. Съвсем реалистично! Отделно, че освен славяно-българско население (предполагаемата аудитория на Паисий), и тогава е съществувало латино-българско население (власи), тюрко-българско (гагаузи), гръко-българско (каракачани), албано-българско (арнаути) и т.н. –всичките – християни. Работата е вървяла към ромейска нация на Балканите. Ето затова, русофилът Марин Дринов решава, че началото на българското Възраждане е поставено от Паисий. – Заради „рум-миллета” на османската империя и „мегали-идеята” на гръцките националисти.

И като се е започнало оттогава едно Възраждане и една „многовековната дружба между българи и руси” , та чак докато Балканите се превърнат в барутния погреб на Европа.

Share on Facebook