Босът на Локомотив (Пловдив) Христо Крушарски призна, че през отиващата си година е отделил много внимание на футболните дела, а не на нещата, от които изкарва пари.
„Годината бе като всяка друга. Единствената разлика е, че този път отделих много внимание на футбола, а не на нещата, които носят пари. Затова в края на годината ми бе малко напрегнато, докато наваксам, но успях да се справя. На мен цяла година ми мирише на барут, такава ми е работата. Затова на Нова година я карам по-лекичко и без бомби. На Бъдни вечер само сърмите ям. После на Коледа не черпим с толкова месо, все пак по нашия край има само компири. Винце и ракийка има доволно“, сподели Крушарски пред колегите от „Меридиан Мач“.
„Искам да изградим хубава база, да накараме футболистите малко повече да мислят за играта, а не само за пари. Вие може ли да ми посочите един, който да играе за емблемата и клуба си? Мартин Камбуров е друг случай. Той се е напечелил от футбола, той пари си има. Сега просто си преследва някакви лични стремежи, играе за удоволствие, да помогне на младите. Той е изключение. Аз говоря за масата. Вече го няма. Всички много обичат Локо, а като дойде някой с по-дебело портфейлче са готови да избягат“, продължи босът на „смърфовете“.
„През комунизма имаше един лозунг „Спортът за един мирен свят“. Сега трябва да го осъзнаем. Какво е това деца на по 12-13 години да имат диабет? Това е от застоял начин на живот, нещо, което трябва да променим. Колко съм налял във футбола? Ще ви кажа само колко съм дал за погасяване на стари задължения към футболисти и треньори – 800 000 лева. Имаме още 900 000 разсрочени. Отделно са стадионът, помощният терен, заплати, премии, всичко“, каза още Крушарски.
„Бях фен на ЦСКА до 1982 година, но Байерн ме отказа. При това бях много запален привърженик. Хващах автобусчето и ходех навсякъде из страната да ги гледам. Пречупи ме сблъсъкът с Байерн (Мюнхен), защото е много тежко да отпаднеш категорично, когато в първия мач си водил с 3:0 до 18-ата минута. Имаше и по-рано един тежък двубой – с Интер, но тогава съм бил много малък. Оттогава, докато поех Локо (Пловдив), съм бил три пъти на мач“. Симпатизирам на аржентинските отбори Бока и Ривър, тъй като ходя там често по бизнес дела“, довери още бизнесменът.
„Футболът е място за спортисти, не за спиртисти. Аз далеч не съм най-моралният човек, но да сте ме видели някъде да се излагам? Трябва да има ред, дисциплина, да не ти се качват на главата. Това, че съм израснал в онова време ми помага. Сега срещам инженери, които не могат да смятат. Бил съм леяр в „Кремиковци“ и не се срамувам. Най-голямата ми заплата за години напред е била 1894 лева, а сега искат по 5000 евро за нищо. Няма как да стане. Дойдох в Пловдив с уговорката да дам 200 000 лева за година. Те бяха изхарчени за месец. После отидоха още. Като тръгна така реших, че е по-добре направо да се заема“, завърши Крушарски.