Битката при Пловдив се е състояла на 1 август 1208 г. между армията на Втората българска държава и рицарите на Латинската империя, които в крайна сметка побеждават.
През пролетта на 1208 г. цар Борил решава, че ситуация в България се е успокоила, и насочва вниманието си към външните дела. Борил продължава политиката на предшественика си Калоян и отново вади войските срещу рицарите на Латинската империя. Българската армия навлиза в Тракия и побеждава опонентите си край Стара Загора.
Вдъхновен от успеха, Борил напредва на юг и на 1 август 1208 година среща главната латинска армия. Борил опитва да приложи същата тактика, която Калоян използва в битката при Одрин - да примами с леката кавалерия тежковъоръжените рицари в засада. Рицарите не допускат повторно подобна грешка и вместо това правят капан, като атакуват личното отделение на царя, с което печелят войната.
