Човек и зле да живее, все някога изпитва оргазъм. До тази екзистенциалност стигнах преди няколко броя години. И настана страшен смут в мен. Ами ако това блаженство не се повтори, ако не успея отново така да се влюбя, че дори тялото ми да отмерва с метрономска прецизност емоционалните вибрации, превръщайки ги в плътски рог на изобилието. Добре, че има Господ. Дарена съм с ненаситната успешна безкрайност за влюбване и оргазмичност.
След като проверих, че нещата с оргазма са в ред, изпаднах в друго терзание – кой от всичките ми харесва повече.

„По-повърхностният” клиторен определено бие по петите вагиналния

но със сигурност е далеч от напалма, който изпепелява тялото ти, поръсен безмилостно от контракциите на оргазмиращата матка. Кулминация, която прилича на раждане във виетнамска джунгла, но без частта с болките и бебето. Ако сте попаднали на обигран любовник, който е наясно какво ви причинява и няма да хукне да бяга през девет вагини в десета, изплашен от оргазмичното ви свистене, то тогава ще знае как още повече да засили удовлетворителното ви гърчене. Докато шийката на матката ви се отваря от любов, накарайте господина да свърши още малко работа с ръцете си, които нежно натискат яйчниците ви. Това ще стимулира още повече интензитета на едно от най-извънорбиталните свършвания в живота ви.

Дайте да се разберем! Оргазмът е манна небесна

която еволюционно дълго си е проправяла път към сетивата ни. Ако не може да изстреляме от себе си поне по един оргазъм от време на време, по-добре да се отдадем на безкрайно бродиране на гоблена „Усмивката на Освалдо Риос”. Така де, ако не правим задоволителен секс, то поне от панамата да ни се лендзи мазен латинос.

Не бойте се, ако любовникът не ви върши особено качествена работа, макар и да е работлив. Винаги може да впрегнете в сексуалната каруца конските сили на ръцете си и другите подвижни средства, с които да подарите приятно прималяване на женските си части.
Ако сте фенове на мастурбацията, най-вероятно сте от моята порода – онази, която не се задоволява с един оргазъм. Почна ли да се извивам под дланите си, оскъдното веднъж въобще не ми върши работа. Аз съм като онези пиячи, които без едно могат, но не и с едно питие.

От ненаситност понякога се събуждам на другата сутрин с изтръпнал клитор, натъртен пубис и охлузени срамни устни. Ама прекалено много уважавам природата, че да не грабя лешоядски от нейните блага.
И това няма нищо общо с наличието на любовник в къщата ми. Едно време имах партньор, който изумително цъкаше с език, когато ме свари да „малтретирам” женствеността си със страстната настървеност на палач от Средновековието. Изпитваше самонедостатъчност от прекомерната ми автолюбов. Така и не успях да му обясня, че много харесвам Мечо Пух и неговото „Колкото повече, толкова по-оргазмично”.
И че това няма нищо общо с неговите прилични качества на оргазмичен електротехник, заради когото от време на време ме шибваше ток по капачките.

Тези от вас, които тепърва ще се пускат по наклона на това влакче на ужасите, нека да кажа, че има огромна вероятност да се сдобиете със

„син” клитор.

Сигурно ви се е случвало поне веднъж мъжът до вас да не може да свърши и да се оплаква от тежки и болезнени топки. Както пенисът се пълни с кръв, така и клиторът натежава от тази жизненоважна течност. И ако не облекчим душа и тяло, изпитваме библейски дискомфорт.
И помнете, че за трудното покоряване на сексуалния Олимп вина има само и единствено нашият красив ум, който от време на време се държи доста неадекватно, пускайки в главите ни тотални небивалици, пречещи ни да бъдем модерни.

Да свършваме така, както традицията повелява от незапомнени времена.