В официалният сайт на Левски бяха пуснати две писма с благодарност от ръководството на тима. Става дума за двама акционери на клуба. Ето и публикуваният материал предоставен без редакторска намеса. С радост изразяваме благодарността си и публично към двама немалки акционерири в "ПФК Левски" АД - госпожа Цвета Овчарова и господин Илия Христов, председател на сдружение "Сини сърца" и с позволение на авторите публикуваме техните писма: Казвам се Цвета Овчарова. Пиша настоящото не само като фен и като левскар, но и като един от НЕМАЛКИТЕ акционери в „ ПФК Левски“ АД. Преди две години, в началото на 2015г., фирмата, в която участвам, подкрепи клуба със сума, която помогна за спасяване лиценза на Левски. Пиша настоящото и като пряк свидетел и участник в последното Общо събрание на акционерите. Смятам, че поведението на Тръста, НКП и други фенски организации, които всъщност не знаем кои са, е тенденциозно и преднамерено. Аз като фен, като левскар, като публика не желая да бъда представлявана от тях. На събранието, не само че имаше дискусия, но тя продължи доста време и всеки можеше да каже каквото пожелае. Просто Тръстът искаше дискусия не там, където й е мястото. Те изпуснаха страшно много, че не останаха. Аз видях един променен маниер и начин на работа в Левски – сериозен, задълбочен, аналитичен, особено по отношение на финансите и менажирането на клуба. Считам, че с напускането на г-н Спас Русев в клуба ще настъпи дестабилизация и хаос – неща, от които най-малко има нужда Левски в момент, в който трябва да се решават огромни, трупани с години проблеми. Нека да помогнем това да не се случи! И накрая няколко въпроса към хората от Тръст Синя България и НКП: Моля да кажете с имена, цифри, конкретни стъпки и действия как ще управлявате Левски? И още – как и кой ще поеме отговорността, ако Левски пропадне при едно бъдещо ваше управление? Как ще поемете историческата отговорност при един евентуален бъдещ провал? Имам право да задавам тези въпроси като акционер в Левски и като верен привърженик на Левски. Цвета Овчарова Нека наречем това писмо откровение на „Сини Сърца“ които представлявам, чийто глас изразявам и от мое име като един левскар със „синьо сърце“. От дълги години изповядваме вярата в „Левски“, не като религия, но като кауза, защото повярвайте ми по-голяма кауза от името на Апостола не познавам. Не сме изразявали позицията си до сега публично, защото никой от нас не смята, че тук е важна някаква си личност, в клуба личността е „Левски“ и по-голям от него няма. Вълнували сме се от постигнатите успехи на отбора, следвали сме навсякъде в чужбина, преживявали сме с дни понесените загуби, но не сме се отказали и за миг, не сме се поколебали да следваме и подкрепяме клуба и не можем да останем безразлични пред възможността да бъде унищожен и усилията на всички пропилени. От години наблюдаваме в публичното пространство различни познати и нетолкова известни лица, които под общото прозвище „левскари“ или „фенове“ изсипват критики и имат мнение по всички въпроси пряко свързани с клуба, без да си дават сметка, че тази деструктивна критика хвърля нездравословна сянка върху почитания от нас клуб и петни уж светия за тях „Левски“. С две думи, много критици - малко креативни последователи, защото казано е: „ не по думите ще ги познаете, а по делата“. В България, по български всеки критикува и отрича модели, но никой пряко, лично не прави нищо, освен ако няма да се чуе и види, за да подобри реалността. За „ПФК Левски“ ситуацията е същата, видно от кратката ретроспекция, която всеки левскар може да си направи е, че моделът „Бащица“ е неработещ. На клуба не е нужен един благодетел, който да изсипва пари, а човек, който да има ясна визия за бъдещето на „Левски“ и екип от специалисти, на които да вярва. Някой, който да доведе инвестиции на стадиона, след като създаде среда, подходяща за това. Алтернативата пред клуба е той сам да започне да се издържа, но това е дълъг процес, който изисква доверие и търпение, което вече нямаме. На последното Общо събрание на акционерите забелязахме промяна в управлението, в анализите, направени от специалистите в клуба и това може да положи началото на нашето доверие. Никой от нас сам не може да помогне на клуба и да извади от ситуацията, в която е изпаднал, но всички заедно можем да го направим. Мястото на „сините сърца“ е на трибуните, там е мястото ни левскари, там е силата ни. Не с думи, а с реално присъствие и пряка подкрепа, купувайки си билет или сезонна карта, а не с голи слова можем да помогнем на Левски да започне да съществува самостоятелно. Хилядите, които напуснаха стадиона, не са спрели да обичат Левски, но се лутат в съмненията, посяти от „левскарите“. Да бъдеш привърженик на „Левски“ е въпрос на чест, морал и достойнство, а не професия. 23.02.2017 г. „Сдружение „Сини сърца“ Гр. София Представлявано от Илия Христов, Председател Коментирай
Напишете коментар
