На последното си заседание за годината Министерският съвет одобри оспорваната от еколозите процедура за строеж на втори лифт в района на Банско.  Гласуването стана по формалната инициатива ( нали не си мислите, че му е хрумнало внезапно) на министъра на екологията Нено Димов и беше вмъкнато като извънредна точка от дневия ред.

Еколозите са скандализирани, а управляващите и очакващите това решение инвеститори ликуват. Докато обаче едните няма как да бъдат заподозрени , че гонят личен интерес ( освен, че били платени от западни , т.е. злодейски по дефиниция фондации, които искат на България да й е зле без втори лифт в Пирин), то лобистите и техните политически проекции във властта попадат автоматично в кръга на ( основателно) заподозрените, че са готови на всичко, за да постигнат своето. Този интерес се поднася на публиката като загриженост за развитието на туризма и поминъка на ( бедните?) местни жители и вещае развитие, подобно на бетонирането на черномието, което вече е свършен факт.

Извън експертния спор колко точно ще се навреди на природата и дали пък ползите от тези вреди няма да са по-големи ( което би трябвало да важи например и за сондажите за газ в Добруджа, където обаче искрено загрижени за природата граждани и техните рублифицирано мотивирани побратими бранят много ефективно монопола на руския газов внос в България), случаят поставя и някои политически въпроси.

Защо в последния работен ден на правителството се постигна този пробив?

Защо се наложи гласуването да бъде внесено като извънредна точка?

Само еколозите ли финтира властта или се опитва да избегне “информационен повод” за протести в началото на българската председателство, при което кръгът на протестиращите да се окаже доста по-голям от омразните на властта малобройни екозащитници – нещо като демонстрацията от 3 ноември 1989 г. на “Екогласност” срещу проекта Рила-Места, превърнала се в предвестник на свалянето на Живков?

Да не би взетото в 12 без 5 решение да цели да се отложи обещаната от вицепремиера Симеонов за 28 декември, т.е. за днес, важна развръзка в коалиционните отношения с ГЕРБ – заявка, която прозвуча като ултиматум и дори шантаж към Борисов, на когото днес вицепремиерът благодари за разбирането?

Ако последното е вярно, то на какъв друг шантаж е готов да се подчини Борисов, за да не му клатят феса по формулата “интереса клати феса”?

Или пък ни разиграват сценката с “доброто и лошото” ченге, в която Борисов до последно се дърпа, за да не дърпа екодявола за опашката, но накрая скланя в името на коалиционния мир?

Във всички случаи е ясно, че възтържествува за пореден път правото на силния ( на деня), който преценява аргументите “за” и “против” от гледна точка на това, че привържениците на лифта са много, докато на “жълтите павета” имало малко протестиращи. Скрита за тази аритметика властта пресметна ползицата си, гласувайки за лиф(тинг)а на своя имидж пред материално заинтересованите си клиенти, обслужвайки техния проект за сметка на някакви си природозащитни аргументи.

Въпрос на лоби, с което Борисов се съобразява: ако то е свързано със запазването на монопола на Русия във вноса на газ, властта се присламчва към екологичните съображения до степен, че чак се престара с онзи мораториум върху проучванията за наличие на газ ( за добив да не говорим). Но в случая с Пирин няма рублофилски сили зад еколозите и те могат да бъдат финтирани по желание на клиента.

Лифтингът, както е известно, е корекция на човешките природни дадености, с цел разкрасяване и евентуално прелъстяване на противоположния пол. В този смисъл на нашите управници нищо човешко не им е чуждо, стига да има кой да плаща хирургическата намеса.

Share on Facebook