Махалата си отиде. Загубихме я. Разми се в морето от пришълци.
Пия в едно заведение. Реклама няма да правя. Има музика на живо. Заведението е пълно - над 60 души, повечето от които младежи - на по 18-20 години. Оркестърът праска класики - само споменавам иконата на махалата Коце Сланинката, минаваме през школата "Акациева горичка" и вечерите в Юговското ханче със Ставри Аргиров. На бузукито - Холерата - махленците го познават - не едно и две напивания са ставали под звуците на бузукито му. По моя поръчка изпя "Събота пазара" и "Белите брези". На него му кеф, на мене - двойно. Посетителите - с недоумяващ поглед гледат и със слух, закрит за нашите си, махленските, старите барабски песни - зяпат. Ловят мухи.
Време за почивка стана. Музикантите трябва да вземат въздух. Диско-джокер има - е, тия младежите, се надпреварват да му поръчват чалгии. От най-гнусните. С никакъв смисъл в текста. Писани от някой пияница, докато сърба чорба след поредния запой с евтина купешка ракия.
Махалата си отиде. Умря. Загубихме я. Удави я морето от пришълци, мръсната пяна на което заля нашия Рай... "И, когато стигнеш спирка "Скопие" - продължи малко по-нататък и ще стигнеш рая на земята - Белите брези", се пее в една от нашите си, махленски песени.
А там, днес, вместо с бараби, е пълно с чужди елементи...
