Посланикът ни в Белгия и Люксембург Мая Добрева обяви, че интересът към нея, породен от една нейна снимка с Великия херцог на Люксембург, е необясним.

"Не мога да преценя на какво се дължи тази кампания. Дали към мен е насочена, или пък има друга цел. В случая ставаше въпрос за протокол. Тези правила са разписани и ние не можем да избираме как да се облечем. Включително дължината на роклята, ръкавиците, шапката, цветът...", настоя тя пред "24 часа".

Добрева се оплака, че е имала твърде малко време, за да си направи "тази дреха" за връчване на акредитивните писма.

"Точният израз, с който се описваше облеклото, с което трябва да бъда, бе: следобедна рокля за чай. Не трябваше да е вечерна, нито да е в тъмни цветове. Трябваше да има шапка или украса за главата. Може да е смешно за държава като нашата, но тук това не се възприема като смешно облекло или пък някакво изключение. Всеки на мое място би се чувствал некомфортно, защото това не е дреха, която сме свикнали да виждаме. Изглеждаш глуповато, пък да не говорим колко е неудобно", допълва тя.

Дипломатката ни твърди, че в книжка, написана на английски и френски, са разписани параметрите за облеклото, което се изисква от посланиците ни при официални срещи.

"Имаше избор между захарнорозово, светлозелено, синьо - това са цветовете за следобеден чай, каквито сме виждали и в останалите дворове, и което, признавам, за нас е малко странно. За вечерните събития са други цветовете, роклите са до земята, но пък няма изисквания за шапки. За мъжете е по-лесно и те са пощадени от такива критики, защото няма друг вариант освен смокинг", пояснява тя.

Добрева допълва, че костюмът й е ушит в ателие в Белгия, шапката също взела от там.

"Имат различни модели. Аз взех най-малката. Ако бях взела някоя огромна шапка, представяте ли си, щеше да е още по-смешно. Освен това аз не съм нито висока, нито ходя с прически на кок... За мен беше важно да си връча писмата, за да мога да си върша работата", казва посланичката ни.

Според нея проблемът с дрехите й е в унижението на една държавна особа, която по думите й с нищо не е заслужила това, за да се правят колажи и т.н.