В миналото Адам обичал активните игри, да спортува, прекарвал голяма част от свободното си време със своите приятели и много обичал да се шегува. Но няколко седмици след съдбовното ухапване всичко коренно се променило. "Момчето започна да получава страшни пристъпи на истерия, той се въргаляше по пода, викаше, плачеше. Той започна да напада малкия си брат. А връщайки се от училище, той просто се просваше на дивана и лежеше там с часове, напълно измъчен", споделя майка му Ейми.
Момчето изгубило апетита си: преди ухапването то си хапвало всичко, което му готвила мама. След инцидента обаче той само си ровил в чинията. В началото на май Адам започнал да вдига температура, увеличили му се лимфните възли по шията, получил обрив. Майка му веднага го завела на лекар. "Заведох го на лекар, но той беше толкова слаб, че само каза: Майко, моля те, върни ме у дома, за да си легна", казва Ейми.
Лекарят предписал на момчето парацетамол, но състоянието на момчето продължило да се влошава. В края на май майка му получила ужасно обаждане от училището на детето. На Ейми съобщили, че лицето на Адам е наполовина парализирано. "Веднага хукнахме натам. Пристигайки, видяхме, че лявата страна на лицето му е парализирана. Той беше много нещастен. Веднага го прибрахме у дома. Той просто влезе и се скри под одеялото", спомня си майка му.
Родителите тогава веднага отвели Адам в болницата, където на детето била поставена диагнозата парализа на Бел. Взели му кръв за изследвания и го изпратили обратно у дома. Седмица по-късно състоянието на момчето се влошило още повече. Лицето му изцяло се парализирало. Тогава дошли и резултатите от анализите. Адам страдал от Лаймска болест. "Беше му направена пункция. Стана ясно, че инфекцията вече е поразила централната му нервна система. Откриха му и бактериален менингит, предизвикан от Лаймската болест", разказва Ейми.
Лекарите тогава предписали антибиотици на Адам, които трябвало да му бъдат вкарвани чрез система. Три седмици по-късно момчето започнало да се чувства по-добре. След няколко месеца усещането в лицето му започнало да се завръща. Момчето отново можело да говори. Адам обаче така и не успял да се възстанови изцяло от болестта. Мозъкът му бил необратимо увреден. "Той вече не е онова малко момче, което беше в миналото. Болестта увреди мозъка му. Чувствам, че аз съм виновна", казва майка му.
Ейми призовава другите родители внимателно да наблюдават децата си след ухапване от кърлежи, за да забележат и започнат да лекуват Лаймската болест още при първите ѝ симптоми.
