Преди време приятел ми препоръча да си пусна музика на 432 херца, за да се успокоя малко, във връзка с момент на мое недоволство към света. Присмях му се разбира се. И му казах да не ме занимава с музика за чакри и велики духовни израствания. Но понеже природата ми е любопитна, реших все пак да проверя. Естествено, за да го опровергая, но за моя изненада не можах. Даже си признавам, че се успокоих тогава от мелодията. С цялата си скептичност мислех, че си внушавам, но все пак се заех да поразровя темата. А тя се оказа много по дълбока отколкото съм предполагала.
Тонът Ла винаги проз вучава преди другите инструменти да засвирят. Той се използва за настройка на останалите и определя цялостното звучене на музиката.
Дълги години Ла не е имал строго определени измерения, но в повечето държави с музикалната история е звучал между 409 и 442 херца (или толкова трептения в секунда).
Композиторът Джузепе Верди, осъзнавайки красотата на музика изпълнявана на тази вибрация, пише още през 1884г. до италианското правителствo с предложението да се унифицира Ла на 432 Hz като базисен. По това време той е директор на миланската опера Ла скала, а голяма част от собственото му творчество също е създадено в този строй.  За две години между 1882 и 1884 това се случва, но така и не се взима достатъчно на сериозно.
През 1939г.  Йозеф Гъобелс- един от министрите на нацистка Германия издава указ, с който се променя основната честота в музиката и тонът Ла започва да се изпълнява в 440 херца. През 1953 г. на конференция във Франкфурт във връзка със стандартизацията (ISO) на звученето се приема, височината на Ла да бъде 440 херца навсякъде.
И какво от това- бих казала аз. Има ли толкова голямо значение? Оказва се обаче, че последствията от едно съвсем неважно наглед събитие, може да са много сериозни.
Срещу тази промяна застават 23 000 френски музиканти подписали петиция. Те настояват да се запазят 432 херца, защото иначе се изменя основната вибрация на звученето. Но протестът им остава нечут.


А за какво им е било на германците да инициират тази промяна?
Замисълът е доста дълбок и звучи крайно конспиративно. Те искали така да внесат хаос в света и в умовете на хората, за да могат да ги манипулират по лесно. Любителите на мистерии твърдят, че още преди това, подобно действие е било опитано от илюминатите, за да могат да контролират световния ред. Но истината си остава в сферата на догадките. Е да, но как се случва това с един сменен тон в музиката. Нима не звучи нелепо?
Вибрацията от 432 херца съответства на златното сечение, известно още като “божествената пропорция”. Tо определя съотношението на всичко в природата и е символ на красота и хармония.


Оказва се, че тази вибрация влияе на атомите на нашето ДНК и то започва да резонира в тон с Вселената, което носи на човек усещане за спокойствие, чистота и енергия.
Всичко около нас излъчва определна честота и тя взаимодейства постоянно с хората, животните, растенията, водата, света… И промяната на тези 8 херца изцяло изместват възприемането на енергията. Не става дума за магически мантри или благопожелания, а за физични закони. Има теории, че слушането на музика подчинена на 440 херца ни прави уморени, изнервени, нещастни. Освен на хората тя се отразява на всяка жива материя и то негативно. Но няма напълно точни доказателства подкрепящи тези твърдения.
Международния институт Шилер провежда редица изследвания и обяснява научно влиянието на тонът Ла, върху целия свят. Те призоват да се върне първоначалната форма, съобразно природните закони. И още през 1988г. в Италия провеждат среща на която се обсъждат разликите между 432 и 440 Hz. Taм присъстват велики имена на операта като Рената Тебалди, Пиеро Капучили, Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Алфредо Краус и други.  
Оказва се, че тази вибрация е заложена в движението на планетите и е в основата на космическата хармония. Това подробно се разглежда в наръчник за музицирне издаден от Шилеровия институт

Днес се правят много експерименти от музиканти по света. Дори и в България има сформиран струнен оркестър чийто инструменти се настройват на 432 херца. Диригентът му Иван Янакиев говори за голямата разлика, която се усеща, особено при изпълненията на живо (данни БНР).
Книги по темата имат много автори било то научни или такива с художествен характер като например 432 на Недялко Славов и Тайната музика на душата от Патрик Бернар.
Магия в числото 432 се търси постоянно. Диаметърът на Слънцето е 864.000 мили (432.000 х 2); диаметърът на Луната е 2.160  мили (432,000 / 200). Земята прави едно пълно завъртане за 864.000 секунди (432.000 х 2). В RG Vega– една от свещените книги на индуизма има 432.000 срички. Толкова е броят на годините по големия Вавилонски календар… Още много примери открих…
Тайните на Вселената са безкрайни. Хората преди нас може и да са ги знаели, а може и просто да са следвали природните закони. Има много загадки за разплитане, а отговорите ни чакат някъде там.