Митре станал отличник у ТКЗС-то и го наградили с екскурзия в Съветския съюз. Върнал се той и вечерта го наобиколили в кръчмата и го питат:
- Де кажи, Митре - де ви водиха, и що видехте?
- Водиха ни на балет! Казваше се - Юрдек гьол! Едно салонче - като големио ни свинарник! Таман да стане нещо и стана темно! Па светна само едно ламбе и се показа он - ма почти дебидюс гол, рипа, рипа, демек - тражи я! Па светна друго ламбе и те ти я она! И она рипа и бара у темното, демек търси он каде е! И ето, че се набараха! Голема радост, голема врътня беше! По едно време он я дигна, помириса я и я фърли! На татъка, я не гледах. Тъй де, мен кога че ми дойде ред и я да я помиришем?