Но голямата разлика между най-високите и най-ниските доходи може да се намали устойчиво преди всичко с по-добро образование и по-висока квалификация на работната ръка У нас и до днес се страхуваме да направим реформи в публичния сектор и в правосъдната система Икономиката ни има потенциал да поддържа устойчив ръст от 3,4% годишно Изискванията, поставени от ЕС, преди да въведем еврото, са правилни и полезни Въпреки ръста от 8-10% на средната заплата през последните години това не се усеща, защото базата е много ниска Надценява се значението на парите от ЕС и тези от емигранти за икономиката на България

Правителството обяви, че вдига бюджетните заплати с 10% догодина, нужно ли е това? - Пари в нереформирани системи не бива да се наливат. То е като да поливаш пясъците и да очакваш нещо да се роди. Ако обаче се поставят качествени изисквания пред бюджетните системи, свързани с повишаване на ефективността, качеството на продукта, който създават, тогава увеличението на заплатите ще има смисъл. Все пак оповестеното увеличение на бюджетните заплати с 10% от януари 2019 г. има и добри страни. Хубаво е, че се запазва тенденцията от последните няколко години за около 10% средногодишно увеличение на доходите. Още по-хубавото е, че с изключение на образованието, където се предвижда 20% увеличение на всички поравно, в останалите бюджетни системи то ще е диференцирано по отделните служители според индивидуалния им принос. Тук е мястото да се поставят онези качествени изисквания, за които споменах. Увеличението на бюджетните заплати обикновено предизвиква увеличение и в стопанския сектор. И това ще увеличи средния доход на българина, който сега е един от най-ниските в Европа, и ще намали изоставането от средноевропейския - една от неформалните причини да ни мотаят за членство в предверието на Еврозоната. Има още много съотношения и наследени регулации, които са анахронизъм - например доплащанията за прослужено време и стаж. Аз мисля, че всяка конюнктурна административна намеса в естественото пазарно регулиране на доходи и осигуровки в крайна сметка се оказва вредна.

 Какъв е пътят да се справим с изоставащите доходи? - Тежък проблем, за който лесно и бързо решение няма. Причините са донякъде обективни, но преди всичко са субективни. Което дава надежда, че при правилен подход проблемът може да се реши. Вижте другите бивши социалистически страни, с които бяхме почти равни в началото на прехода. Те са значително по-напред, защото не загубиха първите седем години да тъпчат на място и да пробват носталгични перестроечни модели като нас, а от първия ден стартираха истински пазарни реформи в икономиката и държавата. У нас и до днес се страхуваме да направим някои реформи в публичния сектор и в правосъдната система. Което пречи на бизнеса, на инвеститорите, на икономическия растеж, на доходите в крайна сметка. Доскоро високата безработица беше важен фактор за ниските доходи на средния българин. Днес безработицата ни е от най-ниските в Европа.Положението - почти същото. Нивото на квалификацията на работната сила продължава да спада всяка година. Да не говорим за преквалификация. Много инвеститори обръщат гръб на България поради липса на достатъчно квалифицирана работна ръка. И как да бъде иначе, като половината зрелостници завършват средното си образование функционално неграмотни. И не се интересуват особено за работа, за професия, за кариера и бъдеще, стига да успеят да отмъкнат някой лев от родителите си за кафе и бира. А онези, които завършат престижни училища, знаещи и можещи, търсят реализацията си в чужбина. И въпреки че последните 4-5 години средната работна заплата се увеличава с 8 - 10% годишно, което е един от най-високите ръстове в ЕС, това не се чувства особено, защото стартовата ни база е много ниска. В такава среда лесно избуяват различни индивидуални и колективни демагози, които печелят популярност с нереалистични социални ангажименти и утопии. Правейки се на месии, без да имат обаче свръхестествените им способности, само обричат бедните хора на още един кръг въртене на място и загуба на ценно време. Защото по правило обещават да раздават държавни средства, които не са техни и които бизнесът създава и които винаги не достигат. Моето мнение е, че голямата разлика между най-високите и най-ниските доходи може да се намали устойчиво преди всичко с по-добро образование и по-висока квалификация на работната ръка. А увеличаването на средния за страната доход е в пряка зависимост от растежа на икономиката. И тук ролята на държавата е не да раздава чужди пари, а да създаде оптимално добри условия както за повишаване нивото на образование и квалификация, така и подходяща бизнес среда за постигане на висок икономически растеж.  

Брюксел обвърза влизането ни в чакалнята с членство и в банковия съюз. Как разчитате това пакетно предложение? - Със смесени чувства. В първия момент бях доста разочарован, да не кажа разгневен. Да изпълняваш години наред Маастрихитските критери, и при това в параметри, по-добри от много държави - членки на еврозоната, да изпълняваш всички принципи, залегнали в договора за функциониране на ЕС, и когато с право поискаш да влезеш в предверието на еврозоната, да се опитат да те пратят за зелен хайвер в грубо нарушение на основния принцип на същия този договор, който гласи, че всички членки на ЕС са равнопоставени и трябва да бъдат третирани еднакво, да ти поставят допълнителни условия - първо банков съюз, после това, след него онова, че и пътна карта за изпълнението им, след което може би предверие - ЕРМ ІІ. Само за нас. Само за България. Безцеремонна дискриминация, непочиваща на никакви правила, приети досега в ЕС. Какво друго освен обида и разочарование да породи подобно отношение. Банков съюз - та той още не съществува. Има ги първите му две части. Третата може и никога да не заработи поради сериозните противоречия, които поражда.

 Казвахте в първия момент, мнението ви се промени ли? - Постепенно с времето отношението ми към тези нови изисквания еволюира, защото започна да ми се струва, че поговорката “всяко зло за добро” може да се сбъдне в нашия случай. Защото, дори да изглежда обидно като цяло онова, което ни карат да свършим, в крайна сметка е важно и полезно за България. Какво всъщност се иска от нас? Участие в банковия съюз, който е задължителен за държавите в еврозоната и препоръчителен за останалите. Поне в създадените вече два стълба - Единен надзорен механизъм и Единен механизъм за преструктуриране на банки. Сам по себе си замисълът за създаване на банков съюз е опит да се противодейства на мащабни финансови кризи като тази от 2008 г., като се създадат общи правила и фондове, с които да се минимизират възможните негативи и се щадят данъкоплатците. Чрез Единния надзорен механизъм ЕЦБ контролира пряко големите банки и непряко - всички останали. Лошо ли е това за България? Според мен след КТБ това е задължително за нас. Защото доверието към нашата банкова система е критично ниско. Естествено отношение, резултат на това как една голяма гнила ябълка може трайно да вмирише цялата кошница. Вторият стълб - Единен механизъм за преструктуриране на банки, представлява система от правила и действия за намаляване на щетите при фалит на банка. Притежава собствен паричен фонд, захранван със средства от банките, който поема част от разходите при фалит. Въпреки някои основателни притеснения на БНБ смятам, че участието на България и в двата стълба носи значително повече позитиви, отколкото потенциални негативи. Следващото изискване, поставено пред нас, е да се допълнят вътрешните регулаторни и надзорни мерки на БНБ, като те се насочат към системата като цяло, а не само към отделните банки, както е сега. Което означава освен капиталовия контрол върху банките БНБ да засили контрола и върху кредитополучателите - големи експозиции, свързани лица и т.н. Все неща, които разумен човек не би отхвърлил, защото рязко намаляват шансовете на мошениците и кандидатите за нови остап-бендеровци. По същият начин изискването за засилен надзор върху небанковия финансов сектор - застрахователни, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, е полезно и необходимо за финансовата система. Наложително е да решим и другите два проблема, посочени от ЕК - законово усъвършенстване на процедурата по несъстоятелност и засилване на мерките срещу прането на пари. Както и да се подобри управлението на държавните предприятия, които формират лоши финансови резултати и са постоянни консуматори на публични средства. В крайна сметка всички тези изисквания са правилни и полезни за страната. Тази оценка повлия за смекчаване на първоначалната ми реакция срещу допълнителните условия, поставени пред България за влизане в ЕРМІ. Още повече че това ще е пътят, по който ще кандидатстват и всички останали страни. Защото световната финансова криза, случаят Гърция и силните международни икономически турбуленции промениха значително финансовия и валутния пейзаж и еврозоната се видя принудена да вземе защитни мерки.

 Изпълними ли са други обещания в екшън плана ни за еврото? Ще повишим ли ефективността от управлението на държавните предприятия, ако го съберем в холдинг? - Правителството отговори с поет ангажимент за реформи и законодателни промени, чрез които да покрие допълнителните изисквания. Прие и план за действия, в който формулира конкретни мерки, срокове и отговорници за изпълнението им. Обвърза обаче влизането на страната в банковия съюз едновременно с приемането ѝ в ЕРМ ІІ. ЕК и ЕЦБ приеха това обвързване. Приеха и плана за действие. Сега остава да бъде изпълнен. Според мен е изпълним, защото изисква мобилизация на институциите и не особено сложни законодателни усилия. Не съм сигурен обаче за подобряване на управлението на държавните предприятия. Те са научени, в тяхната същност е закодирано прахосването на публични средства и едва ли нещо радикално ще се промени, докато са държавни. Ако си имаме държавен холдинг, значи ще си издържаме холдинг вместо отделните предприятия - вероятно с повече пари. По подобие на печално известните социалистически ДСО - държавни стопански обединения. Дори и сътрудничеството с ОИСР и планираните три нейни мисии едва ли ще помогнат да се постигне целта. Но да видим.

 Има ли потенциал икономиката ни да поддържа устойчив икономически ръст, докато сме под мониторинг? Чуват се гласове, че тя е еврозависима и че е изкривена, защото се крепи не на инвестиции, а на пари на емигранти… - Икономическият цикъл е благоприятен за нас и ако не настъпят някакви външни шокове или вътрешни простотии, спокойно можем да очакваме растеж между 3 и 4% - почти два пъти по-висок от средноевропейския. Колкото до европейските пари или до тези, внасяни от българите в чужбина, мисля, че значението им се надценява. 

 Опасявате ли се от инфлация при приемането на еврото и има ли инструменти, с които тя да бъде под контрол? - Въвеждането на еврото не води до поскъпване на стоките и услугите, защото ценообразуването в една пазарна икономика не зависи от това каква е валутата и с каква се заменя, а от търсенето и предлагането. Никой не пречи на търговеца и днес да увеличи цената на стоките си, стига да намери купувачи на тези цени. Но ако в съседния магазин цените са старите, нашият търговец бързо ще ги върне обратно, за да не фалира. Тези слухове са напълно безпочвени и се разпространяват усърдно от противниците на еврозоната. Ще дам два примера. При последното разширение страните, които се присъединиха, не регистрираха увеличена инфлация. Тук в България приказките са, че при закръглението на цените от лев на евро цените ще се закръглят нагоре, и то много повече от аритметичното закръгление от 1,95 лв. на 1 евро. Това също не е вярно, защото преди години го проиграхме с деноминацията на лева. При това тогава левът бе намален 1000 пъти, а не 2 пъти, както ще бъде с еврото. И тогава имаше подобни спекулации и страхове за огромно поскъпване. Само че нищо подобно не се случи. Точно обратното - няколко месеца след деноминацията цените паднаха и бе отчетена дефлация.

 Споменахте Остап Бендер. Вие спечелихте дело срещу Цветан Василев, защото го сравнихте с литературния герой. Продължавате ли да сте убеден, че основната вина за източването и рухването на банката е и негова? - Такава огромна пакост само един човек не би могъл да направи. Вината е поделена между управляващия мениджмънт и държавните институции, които позволиха това да се случи. А в голяма степен виновни са и политическите и държавни мъже, които се побояха да приемат много по-евтиния оздравителен план и оставиха КТБ на вълците. CV l Роден на 6 май 1947 г. в София l Завършва ВИНС Варна, специалност “Икономика на промишлеността” l До 1989 г.заема редица икономически длъжности - началник на планов отдел, главен счетоводител, помощник - ректор. l От 1990 г. е член на СДС l Бил е председател на Българския демократичен форум. Избиран за депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ато народно събрание l От 1997 до 2001 г. е министър на финансите в правителството на Иван Костов l През 2005 г. след поредното разцепление на СДС и основаването на ДСБ напуска активната политика | Женен, с две деца.