Озадачаващо е, че руският президент Владимир Путин се радва на такова уважение от страна на демократични лидери с различна политическа ориентация. Националистът Алекс Салмънд - първи министър на Шотландия, който призоваваше за импийчмънт на британския премиер Тони Блеър заради престъпления срещу човечеството в Ирак, смята, че Путин е възстановил руската национална гордост.

Бившият германски канцлер, социалдемократът Герхард Шрьодер, отпразнува 70-ия си рожден ден през април 2014 г. в Санкт Петербург със скъп банкет в присъствието на руския президент.

При миналогодишните президентски избори във Франция трима от кандидатите - Марин Льо Пен от крайната десница, Франсоа Фийон от десния център и Жан-Люк Меланшон от крайната левица - също изразиха възхищение от Путин. Силвио Берлускони - трикратен премиер на Италия, а сега и фаворит за спечелване на парламентарните избори следващия месец като лидер на дясна коалиция, е по-близък до Путин дори от Шрьодер, а според изтекли американски документи тяхната връзка може би има взаимно изгоден финансов подтекст, пише Ройтерс.

Като капак на всичко е високото мнение, което продължава да храни към руския си колега американският президент Доналд Тръмп въпреки растящите доказателства, че Русия се е намесвала в избори в САЩ и в Европа. На 29 януари администрацията на Тръмп обяви, че ще се въздържи от налагането на допълнителни санкции срещу Москва въпреки приетия от Конгреса нов закон. Тази привързаност изглежда е смес от одобрението, което американския президент питае към авторитарни лидери, и възхищението му от решимостта на руския лидер да постави Русия на първо място - позиция, зад която, според Тръмп, трябва да застават, и застават (въпреки риториката за сътрудничество) всички национални лидери.

Защо ли лидери, оглавявали или претендирали да оглавят демократични страни, хранят такова дълбоко уважение към Путин, когато неговото опасно, погазващо споразумения неоимпериалистическо поведение е толкова очевидно? Отчасти защото се възхищават от акцента му върху националното възраждане; отчасти защото той предлага достъп до богатствата на Русия; отчасти защото виждат в Русия потенциален съюзник.

Двама високопоставени американски служители, играли водеща роля в усилията за сближаване между тяхната страна и Русия в постсъветската епоха - Робърт Блакуил при президента Джордж Буш-младши, и Филип Гордън при Барак Обама - написаха статия миналия месец, в която потвърдиха, че в света е започнала нова Студена война. Те направиха това - привеждайки списък с обвинения срещу Путин, защото "след връщането на Путин на президентския пост през 2012 г., Москва нахлу и анексира Крим; окупира част от Източна Украйна; разположи значителни военни сили и предприе безмилостни бомбардировки над Сирия, за да спаси президента Башар  Асад; значително укрепи въоръжените си сили; провежда военни учения с цел да сплашва правителствата в Източна Европа; намесва се в политическите системи в Източна Европа; и защото заплашваше да врътне кранчето на газа на най-енергийно зависимите европейски страни".

Двамата отбелязват, че Путин "е дълбоко враждебно настроен към демократични промени, където и да е в близост до Русия, параноичен към намеренията на САЩ, които според него искат да го отстранят от власт, и негодува срещу американската хегемония в света след Студената война". Те искат да кажат, че ако той говори като враг и действа като враг, значи е враг. И след като е враг, твърдят те, трябва да бъдат предприети контрамерки, по-значителни от сегашните санкции.

Тези мерки включват: по-строг контрол върху социални медии като Facebook, разпространявали руски политически материали; изпълване на заплахите да бъде извадена на бял свят секретна (засега) "компрометираща" информация за Путин и висшите лидери около него; усилване на американските войски, разположени под флага на НАТО в Европа; налагане на допълнителни санкции срещу страната - спиране на инвестициите, на заемите, на визите за още повече публични и частни лица; въоръжаване на Украйна, ако Русия не спазва споразумението Минск-2 от 2015 г. за прекратяване на огъня; и блокиране, доколкото е възможно, на износа на петрол и газ от Русия за Европа и за другаде.

Освен че е враждебно настроен към демокрацията край неговите граници, Путин е дълбоко враждебен и към демократични промени в самата Русия - позиция, която илюстрира страха на руските властови структури от истински независими личности или институции на гражданското общество. Понастоящем това не се проявява никъде другаде така ясно, както в решимостта, с която руските власти блокират участието на противника на Путин - Алексей Навални, в руските президентски избори през март.

Много малко вероятно е Навални да победи Путин, но влиянието върху руснаците на 41-годишния адвокат, водещ седмици наред предизборна кампания в подкрепа на многогодишната си борба срещу корупцията по върховете, явно не е нещо, което Путин е готов да приеме.

Навални е кандидатът - в значителна стенен, но не изцяло - на младите, които са на ти с технологиите и са готови да се опълчат срещу рестриктивните закони за демонстрациите. Макар че появата му по държавно контролираните тв канали е изцяло забранена, освен когато го показват като арестант, социалните медии му дават солидна платформа да отправя посланията си. Неговият антикорупционен видеоклип, показващ екстравагантността на огромното провинциално имение на премиера Дмитрий Медведев, бе гледан над 26 млн. пъти по YouTube след пускането му в мрежата през март 2017 г. Клипът изкара хиляди на улични протести в редица градове на Русия през юни. Първоначално Навални бе предпазлив в опитите си да прояви същото отношение и към популярния Путин, но сега атакува и него със същата стръв.

Анализаторът Антон Барбашин смята, че "Навални ще остане главното предизвикателство за правителството на Путин. Той успя да създаде силно мотивирана независима политическа машина, действаща в цялата страна, която е в състояние да изложи реална алтернатива на авторитаризма на Путин пред следващото поколение руснаци".

След като няколко пъти бе арестуван и пращан в затвора за кратки периоди, сега Навални може да се окаже изправен пред нови обвинения след краткия си арест на протестния митинг на 28 януари.

Според много наблюдатели наложената забрана на Навални (за участие в изборите) е знак, че следващият 6-годишен президентски мандат на Путин ще бъде най-репресивният. Ако той реши да спазва конституцията (а не тръгне да я нарушава, за да остане на власт), това може да означава също, че ще започне да си търси наследник, който да може както да спечели (изборите), така и да го защити в случай на юридически или други проблеми, след като напусне поста. По-вероятно е да се стигне до борба за власт. Това би било както грозно, така и опасно за света.

От всички публични фигури в руския политически пейзаж Навални изглежда е най-добрата надежда за едно чисто, модерно и не толкова конфронтационно бъдеще. Той се подкрепя от хора на възраст между 20 и 40 години, които, постепенно остарявайки, вероятно ще си останат негови поддръжници и ще му помогнат да привлече по-широки слоеве от населението. Той изглежда способен да се придържа към курса, който сам си е определил, но преди той да може да се изяви като неин лидер, Русия вероятно ще мине през един по-мрачен период от сегашния.
 

/БТА/