Посвещава се на 140 години от Шипченската епопея. На тези, чиито имена потънаха в забрава

Жега е. Непоносима. Устните са ти напукани като пресъхнала глина. Имаш чувството, че по тях лазят мравки. Слънцето прежуря. Ти обичаш слънцето. Но днес то ти е враг. Искаш само едно нещо. Вода. Вода няма. Вкопал си се в тези каменисти чукари, вриш сред нагорещения камънак и дори вече не се потиш. Пътят до изворчето се прострелва от черкези. Колко момчета вече затриха заради тази пуста вода. Дори казашките пластуни не могат да припарят. Знаеш как изглеждат черкезите. Та кой из Българско не е чувал за черкезките бабаити с техните огромни мъхнати калпаци. Истинска напаст. Живи дяволи. Още дядо ти казваше: По-добре да срещнеш османлия с фес, отколкото гявол с черкезки калпак. Диви, сурови люде, страшни ездачи и стрелци. Защитата на Орлово гнездо. Художник Алексей Попов

3000 отбрани кавказки джигити са се сбрали тук, под Свети Никола.

Планината е тяхна. Водата е тяхна. Води ги Мухамад Паша Дагестани, жесток мъж, дагестанец, руските офицери разправяха, че преди години командвал руски казашки полк, но заради кръвна вражда избягал в Стамбул на турска служба и станал голям началник. И ето ти сега - бившият казашки командир воюва с казаците. Воистина неведоми са пътищата Господни и человечески... Но най-страшна не е черкезката конница, а стройните табори на Сюлейман Хюсни паша. Отвисокото ги виждаш като на длан. Каре до каре. Прочутите албански низами. Няма в цялата Османска империя по-безмилостни воини от албанците. Още от Сръбската война за тяхната жестокост и смелост се носеха легенди. Видя ги как настъпват в полето край Ески Заара.

Ако не беше страшно, щеше да е красиво

Всъщност нищо красиво. Просто обучени да убиват. След като отстъпихме към Свети Никола, разправяха, че рязали главите на заралии като зелки. Мъже, жени, деца - всичко под калъча. Викат, над 14 хиляди трупа оставили след себе мръсниците... Боже, колко много народ изклаха и насилиха. Затриха хубавата Ески Заара. Оставиха само пепел и кости. Дано Бог даде упокой на невинните души на избитите. Заради нас си отидоха мърцина.

Не можахме да удържим

Ама издържат ли 3000 необстреляни опълченци на 15 хиляди опитни войници? Иначе добър бой дадохме. 1500 низами положихме, но и от нас над 500 момчета удариха, убити, осакатени, ранени. Доста ще и живеят. Един българин ни е е лекар. Голям човек. Доктор Везенков. Изучил се в самия Санкт Петербург, имал частна практика в Русията, заможен мъж, зарязал всичко и марш в Опълчението. Ей, таз свобода ни взе акъла на всички. Всякакви хора сме се сбрали тук. Селски момчета, вехти войводи, студенти - ама повечето са от сой. Интелигенция. То не е проста работа да се дигнеш до Румънско и Руско да се запишеш доброволец. И ум, и някой грош трябва. Отначало русите ни гледаха много отвисоко, особено офицерите. Техни благородия. Мислеха, че ще се разбягаме като зайци пред отоманските вълци. Но след Ески Заара ни имат за свои. Кръвта най сплотява.

А ние и казаците проляхме реки от кръв в полето

Иначе офицерите и те са ни от сой. Поручик при нас е племенникът на самия самодържец и император Александър Втори, Господ здраве да му дава, че се реши да ни избави от агаряните. Туй руският цар да си прати племенника на служба при нас - все значи нещо. Щото русите много пъти са воювали по нашите земи, а после са си отивали. И за нашего брата оставаше само разорение, бич и тегло. Но този път може да е различно. Може да я бъде България тоз път. Може... Ама и ние трябва да се покажем, че не сме рая и стадо, че знаем как да мъстим и мрем... Но не ти се мре, живее ти се. Та ти си само на 22, студент в Одеса. Станал си окумуш момче. Половин одесит. Всичко е пред теб. Усмихваш се.

Усещаш удара, преди да си чул изстрела

Бива ли такова нещо. Да те умерят с първия изстрел. Погледът ти се замъглява. Настъпва сумрак. Поне слънцето като чели вече не пече. Става ти хладно... Спомняш си как се къпеше в реката с братята си... Вода..., сега вече може да се напиеш до насита... Сякаш си легнал по гръб и течението те отнася и унася... Люлее те, като в онази люлка в бащиния двор. Там, под черешата... Заспиваш. Ти няма да видиш непрестанните атаки, жестокия бой,

безчетните подвизи на българи, орловци и брянци

Ти няма да видиш как твоят съученик от същата тази Одеса Леон Курдов, ще се взриви с граната, за да спре врага. Ти няма да видиш как този умен мъж доктор Везенков ще вдигне и ранените в последна щикова атака, а после ще намери смъртта си край Сунгурларе. Ти няма да чуеш как “Радецки пристига със гръм”. Ти ще останеш безименен. Обикновен герой. За теб на Шипка вече всичко е спокойно.