Англия победи 2:1 драматично Уелс с решаващ гол на резервата Даниел Стъридж в добавеното време. “Трите лъва” трябва да обръщат мача след попадение на Гарет Бейл 42-ата минута. Още в 52-ата обаче влезлият след почивката Джейми Варди изравни и до края играчите на Рой Ходжсън търсеха победата. Група В на европейското първенство във Франция в крайна сметка може да се окаже една от най-драматичните. Първо, жребият събра в нея отборите с най-прочутите футболни хулигани - Англия и Русия. Второ, сблъска ги още в първия мач в групата, при това в Марсилия, където всеки втори по улиците прилича, ако не на терорист от ИДИЛ, то поне на негов племенник или братовчед, без, разбира се, да има вина за това. И трето, но тук камъкът е в градината на организаторите, вторите мачове бяха ситуирани в рамките на 24 часа в два града, отстоящи на петдесетина километра един от друг - Русия и Словакия играха в Лил в сряда, а в четвъртък в Ланс се срещнаха Англия и Уелс. Като се има предвид, че вторият град е доволно малък, логично повечето британски туристи избраха по-големия Лил за база. А както е казал народът, като посееш ветрове, ще жънеш бури. Вятърът - двама англичани в кома след сблъсък с руския запалянковски спецназ на Лазурния бряг, беше посят още миналата събота, сега полицията в Лил пожъна бурята в лицето на няколко десетки хиляди британски фенове, които скитаха по баровете в Лил, тъпчеха руското знаме, псуваха Путин и Шарапова и търсеха повод да си го върнат на врага.

Резултатът от въдворяването на реда - 36-ма арестувани, 13 ранени, този път почти всички англичани, и почти военно положение в двата града. Че английската агитка е неуправляема, когато е в група и на градус, пратеникът на “24 часа” се убеди на стотния метър от гарата в Ланс точно в 12 часа по обяд, когато там пристигна извънредният влак, пуснат специално за европейското в деня на мача. 200-300 англичани бяха окупирали няколко съседни бара на улицата, по която се тръгва към стадиона, пееха с пълно гърло и през минута изпробваха нервите на околните, като правеха истински фонтани от бира, хвърляйки полупълните си пластмасови чаши високо-високо - пък където паднат… Слава богу, до началото на мача това беше единственият момент, развалящ очакването от футболния празник. Но наплашените от слухове и полицейски сводки местни жители бяха затворили абсолютно всички магазини в центъра, като работеха само баровете, две-три малки магазинчета за сандвичи и чипс и няколко лавки с фенска атрибутика. Наричани от англичаните полуснизходително-полуподигравателно “малките братовчеди”, уелсците съвсем не на шега очевидно бяха решили да направят впечатление на това европейско.

Именно срещу “трите лъва” бе най-удобният момент - едва за втори път в цялата история два национални отбора от състава на Великобритания се изправят един срещу друг на голямо първенство. В първия англичаните нямаха особени проблеми и биха на домакинското си европейско Шотландия с 2:0 в предварителната група. Но сега срещу тях излизаше футболист, който има повече спечелени Шампионски лиги (2) от целия английски отбор (1). Става дума за Гарет Бейл. Изненадващо или не, уелското футболно слънце почти през цялото първо полувреме беше закрито от английските дефанзивни облаци. Крис Смолинг с помощта на другия централен защитник Гари Кейхил и левия бек Дани Роуз общо взето успяха да ограничат контактите на Бейл с топката. За сметка на това повече свобода получиха в средата на терена Джо Алън и особено Арън Рамзи, които на няколко пъти почти се промъкнаха на удобни за удар позиции. По голови положения положения англичаните имаха преимущество, както и при владеенето на топката - 60 на 40 процента. Плюс една сравнително основателна претенция за дузпа на Хари Кейн. Не само че един от уелските защитници го държеше за фланелката при удара му с глава, но и след рикошет топката се удари в ръката на друг. Свирката на германеца Брих обаче си замълча. Гарет Бейл обаче не пропусна шанса си и, както и срещу Словакия, откри резултата от пряк свободен удар три минути преди почивката.

За съавтор на гола спокойно може да броим вратаря на англичаните Джо Харт. Топката бе бита от почти 30 метра, той я виждаше през цялото време и реагира на удара. Явно не както трябва, защото тя го плесна през ръкавиците и влезе във вратата. На почивката английският треньор Рой Ходжсън най-после реши да даде шанс на това Евро и на единствения шампион на Висшата лига за този сезон в състава на “трите лъва” - Джейми Варди. Нападателят на “Лестър” остана на пейката през целия мач срещу Русия, в Ланс също започна там., а после бе призован да спасява честта на кралицата. И понеже футболен Господ очевидно има - това го знаем от 17 ноември 1993 г., когато беше българин, именно Варди изравни, при това достатъчно рано, че да има време и за пълен обрат. След разбъркването в наказателното им поле, при което 11-ката на англичаните се оказа най-съобразителен и точен, уелсците поискаха засада, което изглеждаше напълно оправдано - Варди бе поне на метър зад последния защитник. Повторението записа червена точка на германския байрактар Щефан Луп, защото последен преди головия удар игра капитанът на “драконите” Ашли Уилямс.
Окрилен от светкавичния успех с Варди, двайсет минути преди края Ходжсън се реши на немислим за неговото треньорско кредо риск - извади халфа Адам Лалана и пусна в игра 18-годишното крило Маркъс Рашфорд, с което парира всички бъдещи претенции, че е консервативен. Е, младокът само загатна за потенциала с няколко хубави финта идопренесе за финалния натиск на англичаните. Точно при една подобна атака Даниел Стъридж, друга резерва, се оказа най-съобразителен и донесе първа победа на англичаните на европейското във Франция плюс първото място в групата засега.

Англия - Уелс 2:1 (0:1). Голмайстори: Джейми Варди (56) Даниел Стъридж (90+2); Гарет Бейл (42). Съдия: Феликс Брих (Германия). Жълт картон: Бен Дейвис.

Англия: Джо Харт, Кайл Уокър, Гари Кейхил, Крис Смолинг, Дани Роуз, Деле Али, Ерик Дайър, Уейн Руни, Адам Лалана (73-Маркъс Рашфорд), Рахим Стърлинг (46-Даниел Стъридж), Хари Кейн (46-Джейми Варди).

Уелс: Уейн Хенеси, Джеймс Честър, Ашли Уилямс, Бен Дейвис, Арън Рамзи, Джо Ледли (67-Дейвид Едуардс), Джо Алън, Крис Гънтър, Нийл Тейлър, Хал Робсън-Кану (72-Джонатан Уилямс), Гарет Бейл.