Обичаната от поколения актриса Надя Тодорова през ноември стана на 90. Наричат я голямата актриса на малките роли. „Дами канят”, „Опасен чар”, „Вчера”, „Куче в чекмедже”, „Войната на таралежите” са само част от култовите филми, с които помним Надя Тодорова.
От няколко години насам комедийната актриса, чието моминско име е Надежда Теменугова, живее при дъщеря си в Прага. Има сериозни здравословни проблеми.
Тя е в инвалидна количка, става само с чужда помощ и не може да направи нито крачка. Въпреки това обаче не е изгубила нито дух, нито чувство за хумор.
Миналата година в публичното пространство се появи информация, че Надя Тодорова е много болна и събира пари за лечението си.
„Майка ми наистина бе в болница, но заради мен, защото аз бях оперираната.
Иначе тя от години е диабетик и често получава панкреатични кризи, затова се движи с инвалидна количка. Истината е обаче, че ние не събираме пари за нейното лечение”, побърза да обясни тогава дъщеря й Тони, която от години е художничка и реставраторка в Чехия.
Актрисата, чиято героиня изрече култовата фраза във филма „Опасен чар” – „роднина - милиционер” действително страда от диабет, има и много други проблеми със здравето, но е все още с акъла си и не е молила никого за финансова помощ.
Още през 2011-а за комичката се написа, че „умира при дъщеря си в Чехия”. А истината е малко по-различна. Надя Тодорова напуска родния си Асеновград и заминава в Чехия при дъщеря си, защото здравето й се срива драстично след смъртта на съпруга й преди няколко години. Малко след неговата кончина я напуска и най-големият й приятел – художникът Иван Кирков, с когото ги дели една комшийска ограда.
Наскоро пък социалните в Прага й дават пенсия по болест, която е в пъти по-голяма от българската, макар тя да има над 50 години трудов стаж и да е играла в общо над 50 филма и спектакли.
Първата заплата
„Първата ми заплата беше от общинския театър – около 60 лева някъде. Всичките пари тогава ги дадох на майка ми, защото бяха тежки години. За себе си купих само една писалка с мастило”, връща лентата назад Тодорова.
Любимката на Стефан Данаилов
Надя Тодоров е любимката на Стефан Данаилов. Нещо повече – според скорошни информации актрисата звъняла всяка седмица на Ламбо, за да види как е. А той винаги е споделял, че Надя му е на късмет. Именно тя изигра чаровната палавница Димитрова от култовия филм на Иван Андонов „Дами канят”. Тодорова плетеше пуловер на инструктора (Стефан Данаилов) и с игрив блясък в очите го подканваше: „Якиме, хайде да избягаме от този прованс!”
Надя Тодорова е любимка и на режисьора Иван Андонов. И въпреки че винаги е играла епизодични роли, всичките са изключително запомнящи се.
Тя е перлата в „Опасен чар”, „Двойникът”, „Войната на таралежите”, „Вампири, таласъми”, „Куче в чекмедже”, „Разводи, разводи...”, „Господин за един ден”.
И до днес почти няма роден зрител, който да не знае култовата филмова реплика от „Опасен чар", изречена от Надя Тодорова - „роднина - милиционер”. Оказва се, че фразата не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата Тодорова по време на снимки.
„Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер. Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: „Ами да ги сложим роднина - милиционер, роднина – милиционер”, разправя асеновградчанката. А Андонов тутакси се хваща на остроумното попадение и настоява да го заснемат.
Готината лелка по жилетка остава завинаги в аналите и с други железни лафове като: „Един мъж трябва да яде много” и „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека”. Едва ли има зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма „Двойникът”: „Кулишева!”, подвиква й доцент Денев (Тодор Колев). „Аз!...”, откликва закъснялата за събрание героиня на Надя и миг по-късно добавя с неповторима физиономия: „Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат...”.
Всъщност актрисата застава за първи път пред камера твърде късно – през 1974 г. във филма на Иван Андонов „Трудна любов”. Тогава е на 49 – възраст, на която повечето актриси, дори и да са големи звезди, страдат от липса на ангажименти. Оттогава обаче няма негова лента без участието на колоритната Надя Тодорова.
„След като завърших гимназия, нашите решиха, че ще уча право, защото съм много устата”, разказва преди години г-жа Тодорова. Това обаче продължило само година, защото тя печели конкурса за артисти в тогавашния Асеновградски театър. Всичките й роли в Сливенския, Габровския, Смолянския и Пазарджишкия театър са свързани с характерните типажи на майката, свекървата, бабата.
„А така исках да изиграя Жулиета”, споделя Тодорова. Но молбата й винаги била отхвърляна от режисьорите. В началото даже актрисата си мислела, че не става за кино, но много често го удряла на импровизация и екипът си умирал от смях. Така с характерната си физика и глас в първия си филм „Самодивско хоро” става любимка на повечето ни кинорежисьори. Царица на импровизацията: „Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов „С любов и нежност” почти сама написах ролята си. Точно по време на поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров, че гледа, и изтръпнах, защото си бръщолевех каквото си знам. Той обаче само ме погледна и каза: „Давай в същия дух, супер си”, спомня си актрисата.
За Тодор Колев
С Тодор Колев във филма "Опасен чар" (1984)
„Снимали сме се заедно в три филма, и то от хитовите, които са любими на зрителите и днес. Много съм щастлива, че се срещнах с него. В „Опасен чар”, където играех Мими Седларова, имам един много хубав случай с него. Страшно ми се издигна в очите тогава. Снимахме в София, а пък аз с театъра в Пазарджик, в който играех, имах представление в Перник. Предупредих директора на продукцията, че в определен час трябва да ме откарат на автобуса. Няколко пъти му напомних, но залисан в работа, той забрави. Обаче Тодор ме видя, че съм нещо притеснена, и ме пита защо.
Обяснявам му, че съм закъсняла и ще проваля представлението. И той ми казва: „Спокойно, събличай се и като се приготвиш, аз ще те откарам с моята кола”. И започна и той да се съблича. В този момент го викат за снимки. Директорът го вижда по гащи и пита „Тодоре, какво правиш, защо си гол?”. „Ами – вика – кой ще закара Надя в Перник?” Тогава директорът веднага намери кола, която да ме откара. Запомних този случай завинаги. Добър колега. Удоволствие и радост създава, когато си партнираш с него.
„Господин за един ден” се снимаше в Пловдив. Аз играех ролята на Мадам в публичния дом. Режисьорът Николай Волев ми вика: „Абе, Надя, знаеш ли, че изпратиха на Тодор проститутки?”. А той организаторът взел, че намерил истински жрици. Волев вика: „Айде сега, Мадам, оправяй се!”. „Какво да се оправям бе, нищо не разбирам?” „Питай Тодор, той има опит.” Направихме си един дружески шарж и се смяхме от сърце.
А в „Двойникът“ много импровизирахме и той, и аз. Разбирахме се само с поглед и ни беше много приятно. Там играех другарката Кулишева. Тя винаги знаеше къде са пуснали банани и къде има евтини стоки.”
Най-голямата обида в живота й
С Георги Русев в кадър от филма "Вчера" (1988)
Най-голямата обида в живота си актрисата получава по времето на социализма. Тогава, на рождения й ден - 1 ноември, тя с радост отваря писмо от министъра на културата Георги Йорданов, който я предлага за „заслужила артистка”. На празника на будителите обаче, когато публикуват списъка на новите „заслужили”, нейното име отсъствало. Причината била, че тя е от малкото популярни актриси, която не е част от столична трупа.
А театрите си имат квоти и така сума анонимници от Народния например стават не просто заслужили, а и народни артисти, без народът да ги знае.
„Не страдах от излишна суета. Аз се хвърлях като риба в дълбока вода. Не се намери сценарист да напише за мен нещо велико. Но толкова малки роли, събрани заедно, правят една голяма роля”, казва днес голямата актриса с малки роли.
Последната й изява пред камерите бе в банковата реклама „Теменугова - за депозит максимум”. А истината е, че фамилията на Надя наистина е Теменугова. През 1952 г. тя се омъжва за Никола Теменугов и половин век по-късно двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата е на 76.
„Не се чувствам забравена… Разплаках се от умиление, когато един момък ме качи с количката в самолета. Той ми рече усмихнато: „Г-жо Тодорова, няма да плачете. Вие разсмивахте цяла България, а сега да сте разстроена, бива ли…“. Отвърнах му: „И артистите реват“. Уж съм комедийна актриса, а много съм плакала в живота. Чувствителна съм и лабилна, от доста неща мога да се просълзя.”
Интернет е нейната страст
Днес рисуването на картички е най-любимото хоби на Тодорова. Другата й страст, вероятно за изненада на мнозина, е… интернет. Защото чрез мрежата тя се свързва с родната си България. Страната, която напусна преди вече пет години, за да отиде при дъщеря си в Чехия. „Мама Надя”, както я наричат ласкаво колегите й, твърди, че не е сбъркала в избора си да замине. Здравеопазването в Чехия не било като у нас. Лекарите непрекъснато контролирали състоянието й, а там на пенсионерите се гледало с уважение, ползвали преференции.
„Още от малка се радвах на малките неща. Сега най-много ме радва уважението и любовта на хората. Аз се раздадох безразсъдно за тях, без да се щадя и да се преструвам”, споделя актрисата. И признава, че често в живота си комедийните актьори са тъжни хора. Гледайки филмите, в които е участвала през годините, понякога се ядосва, че нещо не е направила както трябва. В други случаи пък с усмивка и приятно чувство се връща към лудите си млади години.
Любими реплики от филма „Дами канят”
- „Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист, пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва” – монолог на Надя Тодорова.
- „Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.”
- „Внимавай, Екиме, тя е като Бермудския триъгълник - много гемии са потънали там... Още в гимназията разведе двама учители - един физик и един по трудово обучение.”
- „Няма марка, няма цена — специално снабдяване.”
- „Ау ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
- „Телефонирва ли някой?”
- „Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.”
- „Когато говориш с мене, ще мълчиш!”
- „ На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва” – диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова.
ДОСИЕ
Надя Тодорова е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Актриса е от 1946 г. Работила е в театрите в Смолян, Габрово, Сливен и Пазарджик.
През 1974-а дебютира в киното - във филма „Трудна любов” на Иван Андонов.
Освен от многобройните си сценични участия тя е позната и с ролите си в повече от 30 български филма, някои от които като „Записки по българските въстания”, „Снаха”, „Покрив”, „Вампири, таласъми” влизат в златния фонд на родното кино.
Миналата година телевизия „Европа” излъчи документален филм за “голямата актриса на малките роли”. Тогава водещият на новините Ангел Бончев влезе в ролята на автор и режисьор на 40-минутната лента за голямата комедиантка.
Филмовият разказ за живота, който води в момента като инвалид между 4 стени, разкрива, че леля Надя рисува животни и именно това е терапия за прогонване на лошите мисли. Актрисата пише и мемоари, част от които представи в документалната лента.
Подготви: Анелия ПОПОВА
От няколко години насам комедийната актриса, чието моминско име е Надежда Теменугова, живее при дъщеря си в Прага. Има сериозни здравословни проблеми.
Тя е в инвалидна количка, става само с чужда помощ и не може да направи нито крачка. Въпреки това обаче не е изгубила нито дух, нито чувство за хумор.
Миналата година в публичното пространство се появи информация, че Надя Тодорова е много болна и събира пари за лечението си.
„Майка ми наистина бе в болница, но заради мен, защото аз бях оперираната.
Иначе тя от години е диабетик и често получава панкреатични кризи, затова се движи с инвалидна количка. Истината е обаче, че ние не събираме пари за нейното лечение”, побърза да обясни тогава дъщеря й Тони, която от години е художничка и реставраторка в Чехия.
Актрисата, чиято героиня изрече култовата фраза във филма „Опасен чар” – „роднина - милиционер” действително страда от диабет, има и много други проблеми със здравето, но е все още с акъла си и не е молила никого за финансова помощ.
Още през 2011-а за комичката се написа, че „умира при дъщеря си в Чехия”. А истината е малко по-различна. Надя Тодорова напуска родния си Асеновград и заминава в Чехия при дъщеря си, защото здравето й се срива драстично след смъртта на съпруга й преди няколко години. Малко след неговата кончина я напуска и най-големият й приятел – художникът Иван Кирков, с когото ги дели една комшийска ограда.
Наскоро пък социалните в Прага й дават пенсия по болест, която е в пъти по-голяма от българската, макар тя да има над 50 години трудов стаж и да е играла в общо над 50 филма и спектакли.
Първата заплата
„Първата ми заплата беше от общинския театър – около 60 лева някъде. Всичките пари тогава ги дадох на майка ми, защото бяха тежки години. За себе си купих само една писалка с мастило”, връща лентата назад Тодорова.
Любимката на Стефан Данаилов
Надя Тодоров е любимката на Стефан Данаилов. Нещо повече – според скорошни информации актрисата звъняла всяка седмица на Ламбо, за да види как е. А той винаги е споделял, че Надя му е на късмет. Именно тя изигра чаровната палавница Димитрова от култовия филм на Иван Андонов „Дами канят”. Тодорова плетеше пуловер на инструктора (Стефан Данаилов) и с игрив блясък в очите го подканваше: „Якиме, хайде да избягаме от този прованс!”
Надя Тодорова е любимка и на режисьора Иван Андонов. И въпреки че винаги е играла епизодични роли, всичките са изключително запомнящи се.
Тя е перлата в „Опасен чар”, „Двойникът”, „Войната на таралежите”, „Вампири, таласъми”, „Куче в чекмедже”, „Разводи, разводи...”, „Господин за един ден”.
И до днес почти няма роден зрител, който да не знае култовата филмова реплика от „Опасен чар", изречена от Надя Тодорова - „роднина - милиционер”. Оказва се, че фразата не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата Тодорова по време на снимки.
„Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер. Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: „Ами да ги сложим роднина - милиционер, роднина – милиционер”, разправя асеновградчанката. А Андонов тутакси се хваща на остроумното попадение и настоява да го заснемат.
Готината лелка по жилетка остава завинаги в аналите и с други железни лафове като: „Един мъж трябва да яде много” и „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека”. Едва ли има зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма „Двойникът”: „Кулишева!”, подвиква й доцент Денев (Тодор Колев). „Аз!...”, откликва закъснялата за събрание героиня на Надя и миг по-късно добавя с неповторима физиономия: „Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат...”.
Всъщност актрисата застава за първи път пред камера твърде късно – през 1974 г. във филма на Иван Андонов „Трудна любов”. Тогава е на 49 – възраст, на която повечето актриси, дори и да са големи звезди, страдат от липса на ангажименти. Оттогава обаче няма негова лента без участието на колоритната Надя Тодорова.
„След като завърших гимназия, нашите решиха, че ще уча право, защото съм много устата”, разказва преди години г-жа Тодорова. Това обаче продължило само година, защото тя печели конкурса за артисти в тогавашния Асеновградски театър. Всичките й роли в Сливенския, Габровския, Смолянския и Пазарджишкия театър са свързани с характерните типажи на майката, свекървата, бабата.
„А така исках да изиграя Жулиета”, споделя Тодорова. Но молбата й винаги била отхвърляна от режисьорите. В началото даже актрисата си мислела, че не става за кино, но много често го удряла на импровизация и екипът си умирал от смях. Така с характерната си физика и глас в първия си филм „Самодивско хоро” става любимка на повечето ни кинорежисьори. Царица на импровизацията: „Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов „С любов и нежност” почти сама написах ролята си. Точно по време на поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров, че гледа, и изтръпнах, защото си бръщолевех каквото си знам. Той обаче само ме погледна и каза: „Давай в същия дух, супер си”, спомня си актрисата.
За Тодор Колев
С Тодор Колев във филма "Опасен чар" (1984)
„Снимали сме се заедно в три филма, и то от хитовите, които са любими на зрителите и днес. Много съм щастлива, че се срещнах с него. В „Опасен чар”, където играех Мими Седларова, имам един много хубав случай с него. Страшно ми се издигна в очите тогава. Снимахме в София, а пък аз с театъра в Пазарджик, в който играех, имах представление в Перник. Предупредих директора на продукцията, че в определен час трябва да ме откарат на автобуса. Няколко пъти му напомних, но залисан в работа, той забрави. Обаче Тодор ме видя, че съм нещо притеснена, и ме пита защо.
Обяснявам му, че съм закъсняла и ще проваля представлението. И той ми казва: „Спокойно, събличай се и като се приготвиш, аз ще те откарам с моята кола”. И започна и той да се съблича. В този момент го викат за снимки. Директорът го вижда по гащи и пита „Тодоре, какво правиш, защо си гол?”. „Ами – вика – кой ще закара Надя в Перник?” Тогава директорът веднага намери кола, която да ме откара. Запомних този случай завинаги. Добър колега. Удоволствие и радост създава, когато си партнираш с него.
„Господин за един ден” се снимаше в Пловдив. Аз играех ролята на Мадам в публичния дом. Режисьорът Николай Волев ми вика: „Абе, Надя, знаеш ли, че изпратиха на Тодор проститутки?”. А той организаторът взел, че намерил истински жрици. Волев вика: „Айде сега, Мадам, оправяй се!”. „Какво да се оправям бе, нищо не разбирам?” „Питай Тодор, той има опит.” Направихме си един дружески шарж и се смяхме от сърце.
А в „Двойникът“ много импровизирахме и той, и аз. Разбирахме се само с поглед и ни беше много приятно. Там играех другарката Кулишева. Тя винаги знаеше къде са пуснали банани и къде има евтини стоки.”
Най-голямата обида в живота й
С Георги Русев в кадър от филма "Вчера" (1988)
Най-голямата обида в живота си актрисата получава по времето на социализма. Тогава, на рождения й ден - 1 ноември, тя с радост отваря писмо от министъра на културата Георги Йорданов, който я предлага за „заслужила артистка”. На празника на будителите обаче, когато публикуват списъка на новите „заслужили”, нейното име отсъствало. Причината била, че тя е от малкото популярни актриси, която не е част от столична трупа.
А театрите си имат квоти и така сума анонимници от Народния например стават не просто заслужили, а и народни артисти, без народът да ги знае.
„Не страдах от излишна суета. Аз се хвърлях като риба в дълбока вода. Не се намери сценарист да напише за мен нещо велико. Но толкова малки роли, събрани заедно, правят една голяма роля”, казва днес голямата актриса с малки роли.
Последната й изява пред камерите бе в банковата реклама „Теменугова - за депозит максимум”. А истината е, че фамилията на Надя наистина е Теменугова. През 1952 г. тя се омъжва за Никола Теменугов и половин век по-късно двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата е на 76.
„Не се чувствам забравена… Разплаках се от умиление, когато един момък ме качи с количката в самолета. Той ми рече усмихнато: „Г-жо Тодорова, няма да плачете. Вие разсмивахте цяла България, а сега да сте разстроена, бива ли…“. Отвърнах му: „И артистите реват“. Уж съм комедийна актриса, а много съм плакала в живота. Чувствителна съм и лабилна, от доста неща мога да се просълзя.”
Интернет е нейната страст
Днес рисуването на картички е най-любимото хоби на Тодорова. Другата й страст, вероятно за изненада на мнозина, е… интернет. Защото чрез мрежата тя се свързва с родната си България. Страната, която напусна преди вече пет години, за да отиде при дъщеря си в Чехия. „Мама Надя”, както я наричат ласкаво колегите й, твърди, че не е сбъркала в избора си да замине. Здравеопазването в Чехия не било като у нас. Лекарите непрекъснато контролирали състоянието й, а там на пенсионерите се гледало с уважение, ползвали преференции.
„Още от малка се радвах на малките неща. Сега най-много ме радва уважението и любовта на хората. Аз се раздадох безразсъдно за тях, без да се щадя и да се преструвам”, споделя актрисата. И признава, че често в живота си комедийните актьори са тъжни хора. Гледайки филмите, в които е участвала през годините, понякога се ядосва, че нещо не е направила както трябва. В други случаи пък с усмивка и приятно чувство се връща към лудите си млади години.
Любими реплики от филма „Дами канят”
- „Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист, пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва” – монолог на Надя Тодорова.
- „Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.”
- „Внимавай, Екиме, тя е като Бермудския триъгълник - много гемии са потънали там... Още в гимназията разведе двама учители - един физик и един по трудово обучение.”
- „Няма марка, няма цена — специално снабдяване.”
- „Ау ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
- „Телефонирва ли някой?”
- „Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.”
- „Когато говориш с мене, ще мълчиш!”
- „ На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва” – диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова.
ДОСИЕ
Надя Тодорова е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Актриса е от 1946 г. Работила е в театрите в Смолян, Габрово, Сливен и Пазарджик.
През 1974-а дебютира в киното - във филма „Трудна любов” на Иван Андонов.
Освен от многобройните си сценични участия тя е позната и с ролите си в повече от 30 български филма, някои от които като „Записки по българските въстания”, „Снаха”, „Покрив”, „Вампири, таласъми” влизат в златния фонд на родното кино.
Миналата година телевизия „Европа” излъчи документален филм за “голямата актриса на малките роли”. Тогава водещият на новините Ангел Бончев влезе в ролята на автор и режисьор на 40-минутната лента за голямата комедиантка.
Филмовият разказ за живота, който води в момента като инвалид между 4 стени, разкрива, че леля Надя рисува животни и именно това е терапия за прогонване на лошите мисли. Актрисата пише и мемоари, част от които представи в документалната лента.
Подготви: Анелия ПОПОВА
