Традиционната изложба „Археологическо лято“ бе открита днес в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски“. Тази година археолозите представят с фотоматериали и презентации разкопките на Небет тепе в Пловдив и на средновековната крепост край първомайското село Драгойново. 

Тази година Небет тепе за първи път участва в експозицията. Находките от Небет тепе доказват, че обектът е бил населяван непрекъснато векове наред и имал важна представителна функция. Това съобщи ръководителят на разкопките  София Христева  от Регионалния археологически музей.

Археолозите са открили частично трасето и конструкцията на елинистическата и ранновизантийската крепостна стена, както и на подобно късносредновековно съоръжение. Открити са и нови структури от римския период, за които изобщо не знаехме, че съществуват, защото са били засипани от по-късен насип.

Изненада за нас бяха къснохристиянският некропол, както и сграда, за която спокойно можем да твърдим, че е имала представителна функция. Най-ранните сгради са от много късен елинистически период, обясни археологът. 

Не са открити следи от средновековна кула (донжон), както се предполагаше в началото, уточни София Христева.  

Неизвестна до този момент средновековна крепостна стена, както и втори оловен печат са открили археолозите край първомайското село Драгойново това лято, съобщи ръководителят на екипа доц. Стоян Попов от Пловдивския университет.

Тази крепостна стена прави обекта много по-голям, отколкото очаквахме. Не можем да се ангажираме с точен период, най-вероятно е около 11 век. Проучихме и късноантична сграда на върха на хълма, която е част от късноантичната крепост. Излизат много монети, антични фибули, игли, железни ножчета и др. 

Интересното тази година е оловен печат от 11 век, с който са се подпечатвали официални кореспонденции. За съжаление той е прегънат на 2, има частично запазен текст, който още не е разчетен, уточни доц. Попов. 

Миналата година на средновековния обект бе открита златна монета, което също доказва важността на тази крепост. Златни моменти не се намират навсякъде - това говори за по-висок ранг на крепостта. Монетата е на Юстин Първи, император на Византия от 6 век, припомни доц. Попов.

Традиционната изложба „Археологическо лято“ е открита за посетители до края на седмицата във фоайето на ПУ.