Навремето, ако младото момиче не си е избрало бъдещ съпруг до Лазаровден, то можело да го направи на Гергьовден. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН)  пред Фокус за народните вярвания на Гергьовден, гергьовските люлки и предхристиянските елементи в образа на светеца.

„Всяка мома прави рано сутринта своята росна китка. По обяд тя занасяла тази китка на реката, където се събирали всички нейни приятелки и връстнички. Малко момиченце в бяла риза, заставало по средата на насъбралото се девическо множество, държейки в ръце голям меден котел с прясна вода. Главата му покривали с плътна кърпа, така че да не може да вижда. След това всяко момиче оставяло своята китка в котела, като си пожелавало нещо тайно. Като се изредели всички, откривали очите на детето и то започвало да вади една след друга китките от водата. На всяка китка то наричало по нещо, свързано с бъдеща женитба - богат жених, пъстроок годеник, търговец, грижлив овчар, земеделец или занаятчия“, каза доц. Банкова. Тя поясни, че след това момичето пускало китките по течението на реката. По думите й на известно разстояние от тази група, но без да ги виждат, чакали младежите от селото. „Всеки от тях, който хванел китка, можел да се надява на благосклоността на нейната притежателка“, посочи етнологът. Тя допълни, че на същия ден насред селото се правело голямо Гергьовденско хоро, като в него участвали всички хора от околността.

„Това бил и един от редките случай, в които традицията разрешавала на девойка да се хване на хорото до неженен младеж. Едва сега младите успявали под звука на музикалните инструменти и песните да си прошепнат тайната на китките. А ако се случело така, че избраният младеж да е попаднал на китката на своята любима - вярвало се, че не може да има пречки за тяхната любов. Можело да се стигне дори и до уговаряне на годеж. Ето как св. Георги през образа на покровител, защитник, чудодеец, става и инициатор на онова, което е свързано с живота, с бъдещето на общността“, разказа още доц. Банкова.

Тя поясни, че магията на жертвоприношението на Гергьовден е скрита дори в кокалчето на предното дясно краче на агнето. По думите й то се е запазвало, за да може с негова помощ бабата да лекува децата от уроки и други болести. Доц. Банкова допълни, че светецът се проявява като закрилник на стадата и пастирите, но често пъти се забравя, че във фолклорните сюжети той защитава и орачи, и копачи, и лозарите, т.е. хората, които си изкарват прехраната с труд от земята. „По традиция, останала и до днес, се приема, че това е българският празник на овчарите и стадата. Във всяка къща се коли курбан в чест на Св. Георги, като се избира първородно агне. По стара традиция, спазвана и днес, агнето трябва да бъде осветено в черква, след това се заколва с нов нож насред двора, като кръвта му се събира в съд и излива в реката с пожелание: „Така както тече реката, така да тече и берекетът в къщата!" Най-възрастният мъж в семейството чертае с тази кръв кръстче по челото и бузките на всяко дете - за здраве“, обясни доц. Банкова.