Европейската комисия възнамерявала да забрани продажбата на хранителни продукти от големи търговски марки на по-ниско качество в Източна Европа. Възнамерявала.
Каква милост само, мерси.
Телевизиите вяло съобщиха новината – а тя си струва да бъде обговорена: защо продължават да ни смятат за втора ръка, защо десет години ни пробутват боклуците си?
Къде е господин Ю – Лигавият Целувач?
Какво толкова подкрепяте ударите в Сирия – подкрепете най-сетне собствения си народ?
Какво „помирявате“ Западните Балкани – помирете хитреците от ЕС поне с някакъв приблизителен морал.
Защо обаче Брюкселските Вампири смятат, че българите са втора ръка?
Ето ти тема за анкета.
Първият възможен отговор може да е: Защото българските управници се държат налудно сервилно с тях.
Нашите политици не виждат по-далеч от носа си, обаче бързо се изхитриха и започнаха да говорят главно за Бъдещето – макар че за тях то е някаква неясна пихтия.
Тихомълком свиха този номер от „онова“ време – когато ни караха да пребиваваме повече в Бъдещето, за да не забелязваме Настоящето.
Добри ученици се оказаха в дивотиите.
Един скорошен пример: по Великденските празници ни показаха кадри от влакове, в които пътниците, натъпкани като сардели, изглеждаха така, сякаш ги отвеждат към лагерите на ГУЛАГ.
Ден по-късно обаче вестниците на Властта използваха голямата баданарка и оповестиха, че съвсем скоро, в близкото Бъдеще, сарделите ще пътуват от София до Бургас само за три часа.
Ако обичате, престанете да мрънкате.
Комунистическата доктрина твърдеше, че парите, например, ще отмрат окончателно в началото на 80-те години на миналия век.
Много ги подиграваха тогавашните управници за тази фантазия – но се оказа, че в известен смисъл те познаха, макар и със закъснение: трийсетина години по-късно парите наистина отмряха за немалка част от народа.
Ако не вярвате, питайте един пенсионер – пари ли са 200 лева на месец.
Те са съвсем друго: покана да се омиташ вече от този свят, да не се моташ наоколо и нахално да тикаш в очите на Властта клетия си живот.
Веднъж показаха една женица – телевизиите мрат да използват такива като нея като илюстрация към поредната си банална тема: питаха я как пазарува, прави ли си предварително сметки, преди да отиде в магазина.
А тя викна: „Не, каквото ми хареса, си го вземам!“ и се захили идиотски.
В този момент момичето с микрофона се сети да попита, колко, всъщност, е пенсията на възторжената дама, която си вземала каквото й хареса.
А тя рече: „310 лева!“ – и се оцъкли, понеже схвана каква глупост е изръсила.
Обаче казаното си остава в нелепата социология, която телевизиите ни натрапват непрекъснато, ето как: в страната, която председателства ЕС, част от хората си вземат, каквото им хареса.
Няколко дни по-късно забиха нов пирон в ковчега на дърварската пропаганда: 33 хиляди души у нас имали заплата над 5 хиляди лева, за последните 4 години броят им се увеличил с 50 процента.
Тези 50% трябва да шашнат публиката, когато Настоящето се боядисва с розова боя.
Както и ония 33 хиляди души – въпреки че те са прашинка в сравнение с милионите бедняци, които се тътрят някак към Бъдещето.
Обаче, в желанието си да се харесат на Властта, някои медии вече са напълно обуначени и дори не схващат какво правят.
Кеворк Кеворкян
