Археолози, работещи под улиците на Париж, са направили поредица от впечатляващи открития, които хвърлят нова светлина върху праисторическото, римското и средновековното минало на френската столица.

Находките бяха представени преди Европейските дни на археологията, които ще се проведат между 12 и 14 юни. Според Archaeology News, артефактите са открити при превантивни археологически разкопки, извършени през последните месеци от Археологическия отдел на град Париж.

Сред най-необичайните находки е полирана каменна брадва от късната праистория, открита през есента на 2025 г. на улица „Рю Кюжа“ в Пети район на Париж. Археолозите били изненадани да я намерят сред останки от гало-римския период, което ги кара да предполагат, че предметът е бил съхраняван не като инструмент, а като символичен или ритуален обект.

Снимка: DHAAP

Според изследователите брадвата вероятно е била възприемана като т.нар. „гръмотевичен камък“ – предмет, за който римляните вярвали, че пада от небето след удар на мълнията на бог Юпитер. На подобни предмети били приписвани свръхестествени сили и често били използвани като амулети за защита от нещастия и пожари.

Други интересни находки са открити в двора на историческата Консиержери в центъра на Париж. Там археолозите попаднали на средновековна подкова и богато украсен елемент от конска амуниция. Освен археологическата си стойност, предметите разкриват колко важна роля са играли конете в живота на средновековната аристокрация – като средство за транспорт, лов, церемонии и демонстрация на престиж.

Любопитна находка е извадена и от водите на река Сена. През юни 2025 г. речната полиция открила загадъчна метална сфера, която първоначално породила опасения, че може да е неизбухнал боеприпас.

След проверка специалистите установили, че предметът всъщност е кафепекарна от XIX век, използвана за изпичане на зелени кафеени зърна. Откритието напомня колко много забравени предмети все още се крият по дъното на Сена.

При разкопки в района на Института „Кюри“ археолозите разкрили останки от сграда от I век след Христа. Тя е особено ценна, защото показва смесването на галските и римските строителни традиции след завладяването на Галия от Юлий Цезар.

Стените на сградата били изградени от сурова пръст по традиционен галски метод, но в същото време обектът включвал типично римски елементи – бетонен под, каменен дренажен канал и стълбище. Специалистите все още проучват дали сградата е служила за жилище, работилница или търговски обект.

Сред най-впечатляващите открития са и стотици средновековни теракотени плочки от XIV век, намерени при разкопки в района на Двореца на Сите. Глазираните плочки са украсени с геометрични мотиви, цветя, животни и хералдически символи и някога са красяли един от най-важните кралски комплекси в средновековна Франция.

Според археолозите тези находки показват колко богати пластове история продължават да се крият под съвременния Париж. Векове човешка дейност са оставили безброй следи, много от които все още чакат да бъдат открити.