КСНС събра политическите сили около един проблем, но не и около една позиция. След заседанието партиите се разделиха по ключовите въпроси – кой стои зад атаките срещу търговските кораби, как трябва да реагира България и каква трябва да бъде политиката на страната спрямо войната в Украйна и Русия.

Атаките срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море се превърнаха в основна тема на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. След края му обаче стана ясно, че политическите сили не са успели да постигнат пълно съгласие по предложената позиция.

Йотова след КСНС: Увеличават се заплахите за критичната инфраструктура на България

Различията проличаха най-силно по въпроса за произхода на дроновете, отговорността за атаките и начина, по който България трябва да защити националната си сигурност. Докато едни формации настояват страната да заеме категорична позиция и да поиска обяснения от Русия, други смятат, че трябва да се изчака приключването на разследването. „Възраждане“ от своя страна настоява България да промени подхода си към войната и да се стреми към посредническа роля.

Радев: Няма категорично доказателство кой е извършителят

Радев: Няма доказателства, че дроновете са руски

Премиерът Румен Радев заяви след заседанието, че към момента няма достатъчно материални доказателства, които да позволят на българските власти категорично да определят произхода на дроновете.

По думите му характерът на товара и посоката на движение на корабите насочват към хипотеза за руско участие, но тази хипотеза не може да бъде представяна като установен факт.

Русия отрече да е удряла корабите в българската част на Черно море

„С какъв произход са дроновете? Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че можем да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателство. Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези“, заяви Радев.

Той съобщи, че предстои България да координира действията си с Турция и Румъния и да потърси подкрепа от САЩ при изследването на района на атаките.

Особено внимание ще бъде отделено на кораба ABLE, който все още е на вода и е получил поражения по борда и надстройката.



„Следва да организираме именно на ниво правителство, заедно и в координация с Турция и с Румъния, ще поискаме подкрепа от партньорите в САЩ, да изследваме района на ударите, особено кораба ABLE, който все още е на вода, който е ударен и по борда, и по надстройката, за отломки, за да можем да кажем категорично по намерените отломки, ако бъдат намерени, дали тези дронове са били руски или украински“, каза премиерът.

По думите му има предложение за безвъзмездно изследване и на останките на потъналия кораб.

Така именно материалните доказателства се превръщат в ключовия елемент, който трябва да определи следващата реакция на България.

Радев подчерта, че ако бъде доказано, че дроновете са руски или украински, София ще предприеме дипломатически действия.

„Ако се окаже, че дроновете са руски или украински, ние моментално ще изпратим нота до съответната страна и ще поискаме консултации за това“, заяви той.

Правителството към момента определя ситуацията като рискова, но не и като непосредствена заплаха за националната сигурност. Според Радев войната вече разширява географския си обхват и е навлязла в българската изключителна икономическа зона, но няма основание да се говори за пряка заплаха срещу България.

ДБ: България трябва да поиска гаранции от Русия

„Демократична България“ не е подкрепила общата декларация след заседанието на КСНС. Това заяви Ивайло Мирчев, който обясни, че формацията е направила две конкретни предложения, но те не са получили необходимата подкрепа.

Първото предложение е било България да изпрати нота до Русия заради нарушаване на морското право и да поиска ясни гаранции, че подобни атаки срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона няма да се повторят.

„Първото ни предложение беше да бъде изпратена нота до Русия за нарушаване на морското право и да бъдат поети ясни ангажименти от Русия повече подобни атаки към търговски кораби в изключителната икономическа зона на България да не се случват. Това категорично не беше подкрепено от останалите. Подкрепихме го само ние, ПП и ДПС“, заяви Мирчев.

Според него България трябва да има ясна реакция, когато търговски кораби са атакувани в зона, която е от значение за националната сигурност и икономическите интереси на страната.

Кой атакува корабите край Бяла? Експерт посочи Русия

Мирчев заяви още, че според него има достатъчно индикации за руска намеса в потапянето на единия кораб и удара срещу другия.

„Не си спомням на масата хора, които да имат съмнения, че Русия стои зад тази атака“, каза той.

От ДБ са предложили и КСНС да призове за незабавно спиране на огъня от двете страни и започване на мирни преговори.

Предложението обаче също не е било прието.

„Не беше прието с аргумента за ултиматумите, което е аргумент на самия Лавров“, заяви Мирчев.

По думите му стремежът към мир не трябва да означава отказ от ясна позиция по въпросите на сигурността.

От „Демократична България“ настояват още България да засили противодроновите си способности, да участва по-активно в европейските и натовските проекти за морска сигурност и да засили координацията си с Румъния, Турция и останалите съюзници.

„Възраждане“: Няма съгласие, становището създава повече въпроси

Костадинов: България отново се превръща в пионка, конфликтът в Черно море ще се интензифицира

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че участниците в КСНС не са постигнали съгласие по предложеното становище.

Той обясни, че не може да подкрепи проекта на президентската институция, защото според него документът разглежда последиците от случващото се, но не и причините.

„Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори“, заяви Костадинов.

По думите му в документа се говори за последиците, но не се посочват причините за ситуацията, заради която е бил свикан КСНС.

„В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, заради който беше свикан Консултативният съвет“, каза лидерът на „Възраждане“.

Костадинов предупреди, че с развитието на войната може да има още подобни инциденти в Черно море.

„Има ударени кораби в Черно море. За съжаление, ще продължава да има такива и аз имам много сериозни опасения, потвърдени и от други присъстващи на съвета, че конфликтът ще се интензифицира и ще има и други подобни инциденти, да ги наречем. Ние няма как при всеки един подобен случай да правим Консултативен съвет по национална сигурност“, заяви той.

Костадинов заяви, че според него предизборната обстановка също е оказала влияние върху начина, по който е било свикано заседанието.

Въпреки това той подчерта, че е присъствал „от държавническа позиция“.

Едно от основните възражения на Костадинов е било срещу формулировката, че България трябва да участва активно в процеса за постигане на мир. Според него това не съответства на досегашната политика на страната.

Зеленски обвини Москва за ударените кораби край бреговете на България

„В този документ, който беше предложен, беше заявено, че България трябва да участва активно в процеса за постигане на мир. Аз зададох един въпрос - как, след като България само преди три седмици, в лицето на самата госпожа Йотова, подкрепи декларация за осъждане действията на Руската федерация? Как, след като в момента България участва в обсъждането на следващия пакет санкции на ЕС срещу Русия?“, заяви той.

Лидерът на „Възраждане“ постави въпроса и за продължаващия износ на оръжие. Според него България не може едновременно да заявява стремеж към мир и да продължава да участва във военната подкрепа за Украйна.

„Когато България не е в ролята на посредник, а в ролята на подстрекател, когато България води политика, която очевидно фалира в момента, защото ние и в момента изнасяме оръжие за стотици милиони евро - сега, в този миг, изнасяме оръжие, не е спрян въобще износът - как може България да говори за постигане на мир, при условие че ние подстрекаваме войната? Това е чудовищно лицемерие. И точно поради тази причина нямаше как да подкрепя това предложение“, заяви Костадинов.

Той настоя България да се стреми към ролята на посредник между Москва и Киев.

Костадинов съобщи, че по време на заседанието е било обсъждано и предложение България да поиска от Русия да прекрати военни или други нападателни действия в българската изключителна икономическа зона.

Той цитира обсъжданата формулировка като призив България „да поиска от Русия да прекрати и да не извършва военни или други нападателни действия в изключителната икономическа зона на България в Черно море“.

В същото време Костадинов заяви, че към момента няма окончателни данни за произхода на дроновете.

Той коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че произходът на дроновете е бил установен съвместно с българските служби.

„Зададох специален въпрос. Нашите служби са поискали информация. Такъв отговор все още нямат. Ще получат, но все още нямат“, заяви Костадинов.

Лидерът на „Възраждане“ заяви, че според него твърденията на Зеленски не съответстват на информацията, представена пред КСНС.

Той обвини украинския президент, че „лъже“, като това представлява политическа оценка на Костадинов. Лидерът на „Възраждане“ заяви още, че по време на закритата част на заседанието е била представена чувствителна информация, която не може да бъде огласена.

По думите му обаче данните за готовността на България за наблюдение и отбрана са тревожни.

„Имаше и други неща, които бяха казани, няма как да ги споделя, но те са доста притеснителни по отношение на нашата готовност за наблюдение, отбрана и така нататък“, каза той.

Според Костадинов това е резултат от политиката, водена от българските правителства през последните години.

„Всичко това, честно казано, говори изключително лошо за политиката, водена от българските правителства през последните години. Като казвам години, имам предвид повече от 10 години. На практика тази политика на васалитет, вместо суверенитет, фалира. И това го виждаме в момента. Изключително съм притеснен за бъдещето на нашата страна“, заключи той.

ДПС: Правителството знае кой е виновен

От ДПС заявиха, че правителството разполага с достатъчно информация, за да посочи кой е отговорен за атаките срещу двата търговски кораба.

Това каза депутатът Станислав Анастасов след заседанието на КСНС.

По думите му именно въпросът кой е агресорът и кой е причинителят на войната е бил сред темите, по които не е постигнато съгласие.

„Темата, около която нямаше консенсус, е кой е агресорът в тази война и кой е причинителят в тази война. А той, мисля, че е пределно ясен“, заяви Анастасов.

Той посочи, че конкретно за случая с двата кораба правителството има достатъчно информация, за да посочи причинителя.

„Конкретно, дори и за случая с двата кораба, правителството има достатъчно информация, за да посочи кой е причинителят, но това трябва да бъде направено от тях“, каза представителят на ДПС.

Според него българските граждани имат право да получат ясен отговор.

„Българските граждани искат отговор. Отговорите са достатъчно ясни. На България ѝ отива, като член на Европейския съюз и НАТО, да излезе и открито да посочи кой е причинил този инцидент с двата кораба“, заяви Анастасов.

Той подчерта, че представителите на ДПС са разбрали от представената на заседанието информация кой стои зад инцидента, но не посочи конкретна държава.

„Ние разбрахме кой е причинил този инцидент и правителството много добре знае, че трябва да излезе и да го каже. От ДПС никога няма да позволим България да се отклони от курса си на член на Европейския съюз и НАТО“, каза Анастасов.

ПП: Не е ясно дали декларацията е приета

Председателят на „Продължаваме промяната“ Николай Денков постави въпроса дали предложената след заседанието декларация изобщо може да се смята за приета като обща позиция на КСНС.

По думите му срещу документа са се обявили четири парламентарни формации – ПП, ДБ, ДПС и „Възраждане“.

„Когато си тръгваше г-н Костадинов, той каза: „Моят глас го бройте против“. Така че общо са четири. Даже тук стои въпросът дали всъщност е приет този текст, защото по вътрешните правила са необходими три четвърти от участниците“, обясни Денков.

Той заяви, че ще изчака окончателния вариант на документа, за да стане ясно дали е събрано необходимото мнозинство.

Според Денков, ако необходимата подкрепа не е била постигната, текстът не би могъл да бъде представен като обща позиция на КСНС.

Денков: Няма логика Украйна да стои зад атаката

По отношение на самите атаки Николай Денков заяви, че не вижда логичен мотив Украйна да стои зад тях.

„Няма логика Украйна да стреля по собствените си кораби, с които тя превозва зърно от пристанищата в Румъния и Одеса. Така че няма никаква логика в това“, каза Денков.

Той обаче подчерта, че това не трябва да се приема като окончателен извод за извършителя.

Денков направи разграничение между произхода на използвания дрон и този, който реално е извършил атаката.

„Атаката може да стане и с украински дронове, ако те бъдат прихванати и се управляват от руските служби. Аз искам да видя края на разследването“, заяви той.

По думите му именно разследването трябва да даде окончателния отговор кой стои зад атаката.

От ГЕРБ-СДС не коментираха заседанието, но по-рано поставиха акцент върху необходимостта от реакция на държавата и защита на българската сигурност в Черно море. Представителите на формацията настояват за по-активна координация със съюзниците на България и за конкретни действия при подобни инциденти.

Сред поставените въпроси е и необходимостта България да използва механизмите на НАТО, когато сигурността ѝ е поставена под риск.

Позицията на ГЕРБ-СДС е насочена към засилване на координацията с партньорите и повишаване на готовността на страната за реакция при подобни атаки.

Различията останаха и след КСНС

След края на заседанието политическите сили излязоха с различни оценки и предложения.

ДБ настоява България да поиска гаранции от Русия и да заеме по-категорична позиция.

ДПС заявява, че правителството знае кой е причинителят и трябва публично да посочи отговорната страна.

ПП настоява първо да приключи разследването и поставя въпроса дали общата декларация на КСНС изобщо е получила необходимото мнозинство.

Руски или украински, зърно или оръжие: Корабите потъват, Facebook кипи

„Възраждане“ отказва да подкрепи предложеното становище и настоява България да търси посредническа роля, а не да бъде страна във военния конфликт.

ГЕРБ-СДС поставя акцент върху необходимостта от по-силна реакция и координация със съюзниците.

Така заседанието на КСНС не доведе до единна политическа оценка за това кой стои зад атаките срещу търговските кораби.

Общият въпрос остана един – как България трябва да реагира на ситуация, при която войната в Украйна вече оказва пряко отражение върху сигурността в Черно море.

Различията между партиите обаче остават сериозни – от настояването за дипломатическа нота и по-твърда позиция към Русия, през призива за изчакване на окончателното разследване, до предложението България да се стреми към посредническа роля.

КСНС приключи, но политическият спор за сигурността на България, войната в Украйна и отношенията с Русия продължава.

Няма яснота чии са дроновете, поразили корабите в Черно море, трябват отломки