Премиерът Румен Радев заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), че към този момент българските власти не разполагат с достатъчно доказателства, за да определят категорично произхода на дроновете, поразили два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. Според него Русия остава една от основните хипотези, но при липсата на материални доказателства тя не може да бъде представяна като установен факт.

Въпросът за произхода на безпилотните летателни апарати беше сред основните теми на заседанието на КСНС, проведено на фона на нарастващото напрежение в Черно море и разширяването на географския обхват на войната в Украйна.

Премиерът подчерта, че информацията, с която разполагат към момента българските институции, не позволява да бъде направено категорично заключение кой стои зад атаките.

Руски или украински, зърно или оръжие: Корабите потъват, Facebook кипи



„С какъв произход са дроновете? Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че можем да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателство. Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези“, заяви Радев.

По думите на министър-председателя предстои да бъдат предприети конкретни действия за установяване на произхода на използваните безпилотни системи.

България ще търси координация с Турция и Румъния, както и подкрепа от партньорите си в САЩ. Основната цел е да бъде извършено подробно изследване на района, в който са поразени корабите, както и на самите плавателни съдове.

Особено внимание ще бъде отделено на кораба ABLE, който остава на вода и е получил поражения както по борда, така и по надстройката. Именно по него могат да бъдат открити следи, които да помогнат за установяване на типа и произхода на използваните дронове.

Йотова след КСНС: Увеличават се заплахите за критичната инфраструктура на България



„Следва да организираме именно на ниво правителство, заедно и в координация с Турция и с Румъния, ще поискаме подкрепа от партньорите в САЩ, да изследваме района на ударите, особено кораба ABLE, който все още е на вода, който е ударен и по борда, и по надстройката, за отломки, за да можем да кажем категорично по намерените отломки, ако бъдат намерени, дали тези дронове са били руски или украински“, каза министър-председателят.

Според Радев материалните доказателства са ключови, тъй като именно те могат да позволят на българските власти да преминат от хипотеза към официално установен факт.

Премиерът съобщи още, че има предложение за безвъзмездно изследване на останките на другия кораб, който потъна след атаката.

И в този случай целта е да бъдат открити евентуални части от дроновете, използвани при удара. Ако такива останки бъдат намерени и идентифицирани, те биха могли да дадат отговор на един от най-важните въпроси около инцидента – от какъв произход са безпилотните апарати.

Разследването се очертава да бъде от особено значение за последващата реакция на България, тъй като правителството обвързва дипломатическите си действия именно с резултатите от проверката.

Сапьори провериха изоставения куфар пред Президентството, разкриха има ли опасност СНИМКИ и ВИДЕО



Премиерът беше попитан и защо не е реагирал на изявлението на украинския президент Володимир Зеленски, според което съвместно с българските служби е било установено, че става въпрос за руска атака.

Радев заяви, че информацията, представена пред КСНС от Министерството на отбраната, военното ръководство и службите за сигурност, не показва да е имало подобна комуникация с украинската страна.

„Няма комуникация от нашите Въоръжени сили и нашите служби за сигурност с украинските Въоръжени сили и служби за сигурност, в която да се е дискутирало какъв точно е дронът или дроновете, които са ударили корабите. Питайте Зеленски. Аз ви казах много добре какво чух и какво се докладва на Консултативния съвет“, каза Радев.

Така се очертава разминаване между публично заявеното от украинската страна и информацията, която българските институции са представили пред КСНС.

От думите на премиера става ясно, че към настоящия момент София не приема за доказана версията, че атаката е извършена от Русия.

На въпрос дали съществува непосредствена заплаха за България Румен Радев заяви, че рискове за националната сигурност безспорно има.

Причината е самото географско разширяване на военния конфликт, който вече засяга и райони в близост до България.

„Не мога да кажа, че има непосредствена заплаха за националната сигурност, но има рискове. Недалеч от нас се води война. Както казах, тя разширява своя пространствен обхват, навлезе и в изключителната икономическа зона на България. Но към момента мога да кажа, че няма пряка заплаха за националната сигурност“, заяви Радев.

Това разграничение – между наличие на рискове и наличие на непосредствена заплаха – се очерта като един от ключовите акценти в позицията на правителството след заседанието на КСНС.

Фактът, че два търговски кораба са били поразени в българската изключителна икономическа зона, поставя въпроса доколко страната разполага с достатъчни способности за наблюдение, ранно предупреждение и реакция при подобни инциденти.

Премиерът беше попитан и доколко България е защитена при подобен тип заплахи.

Русия отрече да е удряла корабите в българската част на Черно море



В отговора си той даде за пример както Украйна, така и Русия, които влагат огромни финансови ресурси в противодействието на безпилотни летателни апарати, но въпреки това не успяват да предотвратят всички атаки.

„Нека да погледнем съседите. Колко стотици милиарди долари се изляха за защитата на Украйна, специално от удари с дронове? Продължават ли ударите? Продължават. Колко огромни средства отделя Русия за защита от дронове? Продължават да нанасят удари“, коментира той.

По думите му това показва колко сложна е задачата пред всяка държава, когато става въпрос за противодействие на съвременните безпилотни системи.

Радев подчерта, че България ще продължи да изгражда способности за реакция в рамките на финансовите си възможности и чрез сътрудничество със съюзниците си в Европейския съюз и НАТО.

„Ние полагаме усилия, правим всичко възможно с бюджета, с който разполагаме, в рамките на Европейския съюз и НАТО, да създадем една система, която да дава увереност на българските граждани, че можем да реагираме в подобни ситуации“, посочи министър-председателят.

Радев беше категоричен, че реакцията на България ще зависи пряко от резултатите от проверката.

Ако бъде установено, че дроновете са руски или украински, българското правителство ще предприеме дипломатически действия спрямо съответната държава.

„Ако се окаже, че дроновете са руски или украински, ние моментално ще изпратим нота до съответната страна и ще поискаме консултации за това“, заяви премиерът.

Това означава, че София на този етап избягва да заема категорична позиция по въпроса за отговорността за атаките, докато не бъдат събрани достатъчно доказателства.

Подходът на правителството е да се установят фактите, след което да бъде определена дипломатическата и политическата реакция.

В края на изявлението си премиерът коментира и по-широкия въпрос за възможностите за прекратяване на войната в Украйна и ролята на дипломатическите усилия.

Според него до момента не е използван пълният набор от инструменти, с които разполага дипломацията.

„Дипломацията не означава само разговори. В арсенала на дипломацията има много инструменти, които към момента не са мобилизирани напълно. Ние сега разчитаме основно на военния инструмент, на икономически санкции, но не ги използваме пълноценно“, заяви Радев.

По думите му дипломатическият инструментариум трябва да бъде използван в по-голяма степен, ако международната общност иска да постигне реално прекратяване на конфликта.

На този фон България се оказва все по-близо до последствията от войната, макар правителството да подчертава, че към момента няма непосредствена заплаха за националната сигурност.

След заседанието на КСНС основният въпрос остава без окончателен отговор – кой стои зад атаките срещу двата търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.

Русия остава сред разглежданите хипотези, но според премиера липсват материални доказателства, които да позволят тази версия да бъде обявена за факт.

Предстои да бъдат изследвани районите на ударите, корабът ABLE и останките на потъналия плавателен съд. България ще координира действията си с Турция и Румъния и ще търси подкрепа от САЩ.

Резултатите от тези проверки могат да се окажат решаващи не само за установяване на произхода на дроновете, но и за последващата дипломатическа реакция на България.

В същото време предупреждението на премиера е ясно – макар към момента да няма непосредствена заплаха за националната сигурност, рисковете се увеличават, тъй като войната постепенно разширява своя географски обхват.

За България това означава необходимост от по-добро наблюдение, по-висока готовност за реакция и укрепване на способностите за защита от съвременните безпилотни системи.

А въпросът дали страната разполага с достатъчно средства и способности, за да реагира адекватно при следващ подобен инцидент, остава един от най-сериозните въпроси пред българската национална сигурност.