Следвайки вековната традиция на Русия никога да не си признава без многогодишно протакане отговорността за очевидните убийства, масови или поединично извършени, руският външен министър Сергей Лавров задейства този автопилот и катапултира отново в света на руските лъжи. Не е вярно, че Русия е виновна за свалянето на малайзийския самолет ( с 298 души на борда) над Украйна през юли 2015 г., зааяви той след публично оповестените резлтати от международното раследване, довели вече и до официалното обвинение срещу Русия от страна на Холандия и Австралия, двете държави с най-много свои градани, жертви на масовото убийство.

На Лавров това обвинение му приличало на случая “Скрипал” поради същата, според него, липса на доказателства. Нека конспективно, ей така , по памет, припомня на какво всъщност прилича поредната порция руско нахалство на принципа на автоматичното отричане на вина. 

Митът за освободителния по отношение на българите мотив за Руско-турската война 1878 г. е опроверган още преди тя да избухне ( след огромни усилия от страна на руската дипломация на я избегне на всяка цена) е основополагащата лъжа, върху която и днес се гради руското влияние в България. Читетелите ще могат да се уверят в това в рамките на стотиците страници цитати от руски дипломати и други меродавни източници в новата му книга “Измамата Сан-Стефано”. Казано с думите на руския посланик в Лондон граф Шуваловблизо половин година, преди Бисмарк да убеди Русия все пак да воюва с Турция , “пет пари не даваме за българите…, нашата цел са проливите”. 

Договорът от Сан-Стефано е еманацията на руските лъжи, събрани в невъзможен по дефиниция за осъществяване документ, обречен на ревизия поради тайните руски договорки с Австро-Унгария и Англия да не бъде допусната голяма България. Ръководителят на руската дипломация княз Горчаков го одобрява с подписа си с пълното съзнание, че така поставя основите на интригата българите, измамени преднамерено от Русия, да вярват, че европейците ще са виновни за несъстоялия се данайски подарък. В тази съзнателно скроена измама се намират корените и на съвременното българско русофилство, което отказва да “забележи” фактите, които признават вече и някои български историци с дълбоки корени в комунистическата историография.

Днешна Русия продължава да отрича гневно каквато и да било вина за подпалването на Втората световна война чрез съглашателството с нацистка Германия, което я тласка към прегазване на половин Европа. С особен цинизъм Русия продължава да твърди чрез Путин, че този сговор от 1939 г. се наложил с цел да се отложи германското нападение над СССР, макар цял свят да знае, че Русия се възползва от него именно, за да нападне и окупира от своя страна трите балтийски страни, част от Финландия и половин Полша. Т.е. Русия била “отложила” германската агресия срещу себе си на цената на поощрената по този начин германска агресия срещу останалата част от Европа, която Хитлер и Сталин се споразумели да си поделят. И на цената на свободата на други народи, поробени от Русия.

В частта за България в рамките на лъжите от онзи исторически период, в днешна Русия масово и вдъхновено лъжат, че ни били освободили от фашизма и дори, че е тяхна заслугата за спасяването на българските евреи, а не на българския народ. Защото българският народ, както излиза, се е повлиял от победите на Червената армия и се изплашил от наближаващото руско възмездие. С други думи българите целокупно са страхливци и не може да са спасили своите евреи по собствени благородни подбуди, а само от страх пред Русия. Ето защо българите са били спасени дори от собственото си демократично правителство на Муравиев, което вече е скъсало с Германия от страх пред Русия и на практика й обявява война, докато Русия окупира освободително царството.

Нито дума никога не сте чули от страна на Русия за факта, че тя окупира България без повод за война дори след като през цялата Втора световна поддържа пълни димопломатически отношения с една “фашистка България”, т.е. Русия си дружи дипломатически с “фашистка държава” по изключение само за България сред германските сателите, но решава да скъса тези отношения тъкмо, когато България ги скъсва с Германия, която не е окупирала България, а си изтегля частите от българска територия преди нахлуването на Червената армия. За капак на тази лъжа България , която е изключение от правилото сред съюзниците на Германия и не е воювала срещу СССР с изпращане на свои войници срещу него, нито е убила поне един червеноармеец на своя земя, е осеяна с огромни, построени по време на руската окупация паметници на благодорност за лъжата.

Русия лъжеше за свалянето на южнокореския пътнически самолет на своя територия през есента на 1983 г. После постепенно призна, но с уговорката, че това било наложително заради предполагаема шпионска мисия на боинга. Т.е. за Русия е напълно в реда на нещата да убие стотици невинни ( чужди) граждани, ако сред тях има поне един виновен ( по руските стадарти). 

Десетилетия наред болшевишка Русия лъжеше вдъхновено, че нацистите са избили цвета на полското офицерство в Катин. Чак при управлението на Елцин Москва си призна за масовото зверство. В днешно време Путин прави опити да ревизира и това крайно необичайно за руските традиции признание, белязано от смъртта на полския президент Качински в поредна “мистериозна” самолетна катастрофа на руска територия. Полските следователи твърдят, че става дума за взрив на борда, но Русия не признава.

Като става дума за удобни катастрофи във въздуха, вероятният наследник на Елцин, изключително популярният през 90-те години на миналия век сред руското население армейски генерал Лебед, също загина удобно в паднал хеликоптер. Удобно за онзи, който всъщност наследи Елцин след това от позицията на шеф на службата, наследник на КГБ.

Борис Немцов, другият възможен наследник на Елцин, който дори не му беше конкурент по влияние ( като генерал Лебед), а се радваше на одобрението му като приемник, също загина, но не във въздуха. Беше разстрелян на мост в Москва пред прозорците на Путин. Обвинение получиха някакви жалки чеченски изпълнители, а не онзи, когото екзекуцията  освободи от страховете от най – големия му критик сред оцеляващите остатъци от руската опозиция, отказал да избяга от Русия. Случи се дни преди Немцов да изпълни обещанието си да съобщи скандални истини за властта на Путин.

Лично Путин лъжеше без да му трепнат трите букви КГБ в окото, че “вежливите хора”, окупиращи Крим, били някакви доброволци без опознавателни знаци на униформите, които сами си купили ( както самолетите, корабите и прочее руски атрибути на окупацията, мобилизирални за целта?). Само месец по-късно, когато операцията по окупирането на Крим приключи успешно за окупаторите, Путин гордо пое отговорността за превземането на Крим. Той надмина в това отношение своите предшественици в болшевишка Русия, които поне се опитваха да излъжат, че руските войски били поканени във Финландия, балтийските държави, Афганистан, Унгария или Чехославакия да спасяват съответните народи от “реакцията” и “контрареволюцията”. От същото руснаците се бяха опитали да “спасят” и Полша през 1919 г., но този първи опит за износ на руска революция се натъкна на полския военен отпор под командването на генерал Пилсудски. Отмъстителтият Сталин, лично ръководещ от дистанция похода на Червените ескадрони към Варшава, трайно позиционира на водещо място Полша и поляците в списъка на бъдещите си жертви. Заедно с българите, които през 1916- 1917 -та разбиват руските агресори на своя земя и подписват капитулацията на Русия в Брест – Литовск на 3 март 1918г. , за което си получават за наказанието под формата окупация през 1944 г.

Ами ядрената лъжа на Русия, която убеди Украйна да й предаде ядрените си оръжия срещу обещанията да защитава националния й суверенитет, след което окупира Крим с пълното съзнание, че Украйна е достътъчно разоръжена, за да окаже опасна съпротива?

Ако за Лавров днес нямало доказателства за руската вина по “случая Скрипал” или за свалянето на малайзийския пътнически самолет, то за всичко споменато по – горе доказателствата са отдавна известни на целия свят.  Което прави също така реакцията на Москва предизвестена: след като са били в състояние толкова дълго и наедро да лъжат, защо да не продължат и днес за “някакви си” 298 жертви в небето над Украйна. Да не говорим за онзи “човечец”  в Солсбъри ( по израза на видния български русофил Любомир Коларов) и дъщеря му. Те отгоре на всичко се измъкват живи от опита за убийство. Ето това вече е “доказателство”, че Русия не била виновна.  Изтъква го днес отново лично Путин. Иска да каже, че неговите убийци не са замесени, тъй като те не биха допуснали подобен неуспех ( доказателство за което вероятно е отравянето на Литвиненко, мъждукал също в мъки между живота и смъртта, но все пак умрял накрая). 

Не случайно от византийската традиция Русия е избрала да наследи символиката на двуглавия орел. Отиват й “византийските номера”. Но щеше да й подхожда още повече да си сложи на герба двуликия Янус. 

Share on Facebook