Веднъж баща и син тръгнали от селото си на магаре.

По пътя срещнали някакви хора. Когато ги видели, хората възкликнали:

– Какъв безсърдечен човек! Бива ли така да мъчат горкото магаре? Яхнали го двамата!

Бащата слязъл и оставил сина си на магарето.

По-нататък срещнали други хора, а те казали:

– Вижте! Вижте какъв неблагодарен син! Той си почива на магарето, а клетият старец се мъчи да ходи пеша.

Синът слязъл от магарето, а бащата се качил. След малко пак срещнали хора.

– Този човек няма капка милост в сърцето си. Да остави горкото дете да се мъчи пеша, а той си язди магарето!

Бащата слязъл и заедно със сина си понесли магарето на рамене. По-късно отново срещнали хора.

– Леле, вижте тези двама луди. Да носят магарето, вместо то да ги носи!

Тогава бащата се примирил и рекъл:

– Е, не можеш да угодиш на всички!

 

Из книгата „Не всичко, което блести, е злато. 101 поговорки от извора“ на Джериес Авад.