Недей си тръгва, Август, остани!

Недей отнася лятото далече...

Аз имам още смях за твойте дни

и малко тишина в любов облечена.

Обичам те с душа, от все сърце,

обичам те, когато ме усмихваш...

Когато ме прегръщаш със ръце,

когато в скута вечер ми притихваш.

Недей си тръгва, Август, още миг...

Дари ми лято, морски бряг и слънце.

Оставай нощем сред безбойните звезди,

не спирай да ме сбъдваш с ново зрънце.

И пак ще те изпратя с много смях,

с прегръдка и целувка, ще съм цвете.

Прекрасности със тебе преживях...

Не тръгвай още. Дръж ме за ръцете.