Преди дни Цветелина Стоянова, едно от златните ни момичета, падна от шестия етаж на жилищна сграда в София.
Опит за самоубийство или случайност - все още не може да се твърди със сигурност.
Днес цяла България се моли за живота на едно младо, красиво и талантливо момиче.
И мисля, че молитвите и пожеланията тя да се оправи саа най-важното в този момент и няма нужда от повече думи.
Но, разбирате ли, работя в медии, и страшно ме измъчва коравосърдечността на колегите.
Деца биват убавани всеки ден.
Други боледавуват от тежки забоявания, трети биват блъснати на пешеходна пътека, четвърти правят опит за самоубийство.
И това е ежедневие в нашата държава.
Статистика обаче няма, вероятно и по-добре.
Ако Цвети не беше златно момиче, нейният случай щеше да е просто едноминутна новина в емисиите по телевизиите.
''Младо момиче падна от блок в Надежда''- ето така, информационно беше съобщено за падането на Цветелина преди да е ясно коя всъщност е тя.
Но новината, че инцидентът е станал с Цвети се превърна в храна за медиите.
Следващите новини започнаха да стават все по-ужасни - ''Шок, ужас - едно от златните момичета опита да се самоубие''.
Медиите сякаш се състезат да извадят по-голям ''шок'' от трагедията на шампионката ни и нейното семейство, забравяйки, че преди всичко Цветелина е едно обикновено младо момиче, със своите тревоги и проблеми, прикрити зад красивата й усмивка.
Нещата излязоха извън контрол, когато сериозни сайтове започнаха да тиражират слуховете, че Цвети страдала от шизофрения, да ровят в личния й живот, да притесняват близките й и да съобщават ексклузивната новина, че ще живее без далак.
Дълбоко вярвам, че независимо от статута на един човек и неговата популярност, той има право на лично пространство. На своите тайни, решения и мисли, които не желае да споделя с останалите.
Но в България това право е иззето.
В една медия, която преди години ми направи предложение за работа, видях заглавие от рода на "ЕКСКЛУЗИВНО: ЦВЕТИ Е БИЛА КОНТАКТНА, НО ПРЕДИ МИНУТИ - КРАЙ", последвано от: "Вижте истината - кой блъсна Цвети Стоянова"...
И си мисля как при други стечения на обстоятелствата някъде, в някоя медия, щяха да ме карат да се ровя в мъката на хората, за да вадя екскузивни заглавия и да генерирам трафик на гърба на едно момиче, почти моя връстничка.
После се сетих как медиите постъпиха с родителите на на убитата Вероника, разпространиха снимки на трупа й, после използваха семейството й, а когато случая отшумя, просто ги захвърлиха... като стари дрехи, на които им е минал сезонът.
Предполагам, че така до седмица-две ще постъпят и с Цвети, но дотогава ще се опитат да разкостят личния й живот, останалото от него, на показ.
Защото ... хората това искали да знаят.
Не, колеги. Хората искат да знаят дали тя е добре и има ли пряк виновник за станалото с нея. Но това вие не можете да кажете.
Хората, вашата публика, не се интересува, че Цвети имала гадже, че се били евентуално скарали някога, къде живеела, как са преминавали дните й и как ще живее без далак. Разбирате ли? Просто вие това предлагате.
И сте нагли, нахални и гадни копелета с изкривена представа за журналистика.
Убеждавам се, че тук медиите се управляват от зли хора, без души. Хора, които се хранят от нещастия и заглавия с многоточие.
Знаете ли, аз вярвам, че Цветелина ще се оправи, защото много хора се молят за нея. Вярвам, че истината ще се разбере, когато трябва и определено няма да е от някоя медия със заглавие „екскузивно ...”.
Обаче не вярвам, че за бг журналистиката има лек.
Тя е погребана.
Точно както са се погребали колегите с шок в заглавията.
Тази статия не е със скандално заглавие, защото не търси популярност на гърба на едно момиче.
Моля ви, помолете се за една красива, млада душа.
И нека замълчим.
