Днес светът отбелязва Международния ден на акушерката. Професионалният празник е учреден през 1991 г. по инициатива на Международната конфедерация на акушерките и вече се отбелязва в над 50 държави.
В миналото тази дейност се е извършвала от т. нар. “баби”, които са помагали на жените да родят в домашни условия. У нас до Освобождението не може да се говори за научна родилна и гинекологична помощ, а първата дипломирана акушерка е Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня, пише Dir.bg.
Едва 20-годишна главната учителка в девическото училище в Панагюрище ушива знамето на Априлското въстание. След погрома на бунта тя е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в затвора.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и през август 1876 г. е изпратена да учи в Москва. Там Попгеоргиева избира акушерството и след три години вече е първата българска акушерка с диплома от Държавния медицински институт в руската столица.
След завръщането си в България обаче Райна Попгеоргиева не може да си намери работа като акушерка. Тогава у нас все още ражданията се водят от бабите. Затова тя е назначена за "началница на търновски девически пансион с плата 125 франка", но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие".
През 1882 г. Райна се омъжва за кмета на Панагюрище Васил Дипчев. Ражда петима сина и осиновява момиченце. Пет години по-късно семейството се премества в София, тъй като Дипчев е избран за депутат, но година по-късно той е убит и Райна остава сама с шестте си деца.
По това време тя вече е болна от тежка форма на костна туберкулоза. За да издържа децата си, Райна Княгиня работи дълги години като акушерка в най-бедните софийски квартали „Орландовци“ и „Малашевци“. Едновременно с това е била канена да акушира в домовете на много заможни българи и дипломати.
За нейната работа пише в книгата си „Моят роден град София“ Райна Констенцева:
„И като човек, и като акушерка, тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една нейна родилка не заболя от шестващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка.Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що годе просветен българин".
Райна Княгиня организира първите школи за здравно възпитание в софийските квартали, а след откриването на Майчин дом през 1903 г. води курсове за млади акушерки.
Райна Княгиня умира на 61-годишна възраст на 29 юли 1917 г.
В миналото тази дейност се е извършвала от т. нар. “баби”, които са помагали на жените да родят в домашни условия. У нас до Освобождението не може да се говори за научна родилна и гинекологична помощ, а първата дипломирана акушерка е Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня, пише Dir.bg.
Едва 20-годишна главната учителка в девическото училище в Панагюрище ушива знамето на Априлското въстание. След погрома на бунта тя е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в затвора.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и през август 1876 г. е изпратена да учи в Москва. Там Попгеоргиева избира акушерството и след три години вече е първата българска акушерка с диплома от Държавния медицински институт в руската столица.
След завръщането си в България обаче Райна Попгеоргиева не може да си намери работа като акушерка. Тогава у нас все още ражданията се водят от бабите. Затова тя е назначена за "началница на търновски девически пансион с плата 125 франка", но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие".
През 1882 г. Райна се омъжва за кмета на Панагюрище Васил Дипчев. Ражда петима сина и осиновява момиченце. Пет години по-късно семейството се премества в София, тъй като Дипчев е избран за депутат, но година по-късно той е убит и Райна остава сама с шестте си деца.
По това време тя вече е болна от тежка форма на костна туберкулоза. За да издържа децата си, Райна Княгиня работи дълги години като акушерка в най-бедните софийски квартали „Орландовци“ и „Малашевци“. Едновременно с това е била канена да акушира в домовете на много заможни българи и дипломати.
За нейната работа пише в книгата си „Моят роден град София“ Райна Констенцева:
„И като човек, и като акушерка, тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една нейна родилка не заболя от шестващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка.Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що годе просветен българин".
Райна Княгиня организира първите школи за здравно възпитание в софийските квартали, а след откриването на Майчин дом през 1903 г. води курсове за млади акушерки.
Райна Княгиня умира на 61-годишна възраст на 29 юли 1917 г.
