Камбанарията на Живовската черква „Свето вознесение“ край язовир „Огоста“ в Монтана отново е под вода. Тя стои като грозен белег от миналото, когато е разграбена от апаши и иманяри.
Нито една икона не е останала от божия храм. Всичко е разрушено и потънало в забрава, а сега след поройните дъждове няма и път към нея. Камбанарията стърчи самотно и напомня, че някога се чувал камбанен звън, който събирал хората за молитва, но сякаш над черквата тегне проклятие.
Нивото на огромния язовир се покачи това лято и водите му покриха дори чешмата, строена от живовчани през 1948 година.
Разрушената живовска църква е вдигната с благословия по време на Възраждането през 1866 г. от майстор Лило, съградил и Лопушанския манастир, сочат регистрите на историческия музей в Монтана. Заличена е от регистрите на недвижимите паметници на културата през 1948-ма година.
В началото на 70-те години е обявена за паметник на културата. Отломките й не са съхранени, а оставени да се рушат под напора на времето.
Според историците църквата е имала много ценна каменна пластика и релефи на арката, изобразяващи човешки фигури и лица. Част от иконите били съхранени в Лопушанския манастир, но при честата смяна на игумените следите им се губят. От иконостаса е останал само скелетът. Имаше идея останките й да бъдат пренесени в монтанския квартал Живовци, но до нейното изпълнение така и не се стигна.
