Коледните светлини може би все още блещукат в домовете ни, докато правим първите си неуверени стъпки в 2017 година. Няма друг такъв миг, в който вярата, надеждата, позитивното очакване са толкова ирационално непринудени, колкото в тези дебютни часове. Да, купонът от предната вечер също има „вина“, но нищо не може да се мери с присъствието на най-скъпите хора, което е винаги специално, но никога така, както през отминалите празници. Има ли по-подходяща среда, в която мечтите, в прилив на свежи сили, отново да разперят криле?   Отговорът на този въпрос изглежда подвеждащо лесен. Най-малкото ни се иска да бъде такъв. Истината е, че не съществува възраждане без поглед в огледалото за обратно виждане. Равносметката стои в основата на всяко ново „прохождане“, което иначе би било просто безцелно лутане. Съзнанието за  допуснатите грешки, за болката, за разочарованията е съставката, от която не можем да избягаме. По ирония на съдбата годишният обзор на Gong.bg за 2016-а ще ни върне към тегобите на месец ноември тъкмо когато Новата година идва с обещанията за старт на чисто. Потопеният в скръб Шапекоензе Без съмнение трагедията, която разтърси целия спортен свят, а България я изживя по свой начин заради Фелипе Машадо. Бившият шампион с ЦСКА и още 18 негови съотборници загинаха при самолетна катастрофа, която отне живота общо на 71 души.  Да си спомним за Филипе Машадо 20-те журналисти, загинали на полета На 29 ноември скромният тим на Шапе излита за най-голямото предизвикателство с своята история – финал за Копа Судамамерикана срещу колумбийския Атлетико Насионал, но така и не пристига за него. По пътя екипажът съобщава за електрическа повреда, заради която самолетът се разбива край Ла Унион. От отбора оцеляват единствено футболистите Алън Рушел, Джаксън Фолман и Нето. Вратарят Данило също е открит жив, но впоследствие издъхва  от раните си в болницата. Така вместо да се радват на двата мача срещу Атлетико Насионал, жителите на 200-хилядното градче Шапеко изпълниха стадиона „Арена Конда“, за да тъгуват по своите любимци. В тези безкрайно тежки мигове обаче не липсват и големите жестове – съперникът за Копа Судамерикана е сред първите, които отправят апели трофеят да бъде връчен на Шапе. Отборите в Бразилия от своя страна изразиха готовност да предоставят свои футболисти на очернения клуб, а също и да му гарантират невъзможност да изпадне от елита в следващите 3 години. Естествено, не липсваха и опити за евтини сензации като изфабрикуваното дарение на Пари Сен Жермен в размер на 40 милиона евро. Черната хроника на самолетните катастрофи Тъжно видео с щастливия Машадо преди фаталния полет  Двете лица на Лудогорец в Шампионската лига Българският футболен шампион е сред малкото отбори, които не могат да се оплачат от ноемврийските водовъртежи. Разградчани стартираха ударно месеца със знаменит мач срещу Арсенал в София. Лондонските топчии не бяха далеч да си изпатят заради пренебрежението, което демонстрираха към визитата на „Васил Левски“. С голове на Джонатан Кафу и Клаудиу Кешеру в 12-ата и 15-ата минута родният шампион дръпна с 2:0 срещу далеч по-именития си съперник. Още до полувремето гостите се върнаха в срещата чрез попадения на Гранит Джака и Оливие Жиру, след което пак намалиха оборотите. Лудогорец продължи да играе много силно след почивката и стигна до не едно и две положения, чрез които пак можеше да поведе. В крайна сметка всичко се реши в добавеното време, когато грешка на капитана Светослав Дяков позволи на Месут Йозил да осъществи рейд, който мнозина определиха като магически след крайното 3:2 за Арсенал. Въпреки загубата и разочарованието в лагера на разградчани, мачът определено ще се запомни като един от най-качествените, които роден тим е успявал да изиграе на европейската сцена. И докато домакинството срещу „топчиите“  имаше всички луди белези, характерни за двубоите на Лудогорец в Шампионската лига, то решителният сблъсък срещу Базел беше коренно противоположен. В София разградчани подходиха подчертано без излишни рискове, изхождайки от позитивния резултат в предишната среща с швейцарците. Нулевото реми окончателно даде лек превес на българите преди последния кръг в груповата фаза. Левски, ЦСКА-София и техните неволи Ноември беше времето за големите трусове в двата претендента с мераци за титлата. При „червените“ положението назряваше още в месеците преди това, докато при „сините“ всичко пое рязко надолу след изненадващата оставка на Люпко Петрович. Сигнали за надвисващата криза не липсваха, направо можеха да извадят някому очите както тупаниците между Матиа Курьор и Илия Мунин.

На „Българска армия“ Едуард Йорданеску така и не можа да спечели феновете на своя страна. Румънецът, който говореше с плам за своето реноме, не успя с налагането на каквато и да било игрова философия. Синът на Ангел Йорданеску ту поемаше отговорността, ту я хвърляше върху играчите. Целият му подход лъхаше на хаос, затова и поражението с 1:2 от Лудогорец мина някак си между капките. На север от Дунава също нямаха единно мнение за него – единият ден Стяуа го искаше за треньор, а на следващия той чакаше футболисти от румънския гранд в отбора си. Така дойде редът на домакинството срещу Верея, в което равенството 1:1 се оказа капчицата, която не преля, а направо събори чашата на търпението.

Йорданеску към феновете: Тръгвам си!

Феновете на ЦСКА строиха българите за обяснения

Шутове до сутринта по заръка на Гриша Ганчев 

Цялата ситуация хвана неподготвени в позицията за Йорданеску и шефовете на „червените“ – те уж му приеха оставката веднага, но пък после се присетиха, че дълго са го разубеждавали да не я подава. Странна работа…

Колкото до Левски, там сигналната лампичка започна да мига около все по-пустеещите трибуни. Това беше най-достоверният знак за отношението на феновете към процесите в клуба, който афишира доста сериозни цели, след като Спас Русев пое контрола като собственик. Победите над Черно море и Монтана в първенството сякаш само отложиха неизбежното, за което говореха редицата декларации-упреци за оредяващата подкрепа.

Бащи заровиха пъпната връв на децата си насред Герена

Дойде и първата загуба в шампионата – Локомотив Пловдив надигра „сините“ на Герена ден след като босът имаше среща с представители на феновете. Поражението срещу „смърфовете“ може би нямаше да е чак толкова тежък удар, ако горе-долу по същото време  не бе станало ясно, че китният нов сектор „А“ ще продължи да бъде кабрио. Така едно от трите големи обещания на Спас Русев отлетя в небитието.

В тази обстановка „сините“ пътуваха до Разград уж за голямото дерби на върха. От публичните изяви на техния фенклуб изглеждаше повече сякаш отборът отива на „Лудогорец Арена“ да празнува обновения сектор за гости, чийто ремонт бил постижение тъкмо на левскарския НКП. Нещо, което дори Лудогорец отчете. На терена единствената радост бе за шампионите, които спечелиха с 2:1, а пък Владо Стоянов взе за мезе „синия“ любимец Боян Йоргачевич.

#Фенсектор: Вашите емоции от дербито Лудогорец – Левски

Култовите мигове от пловдивското дерби

Футболният ноември у нас беше оцветен и от винаги горещото дерби под тепетата между Локомотив Пловдив и Ботев. Феновете на двата отбора защитиха реномето си по най-добрия начин и създадоха великолепна атмосфера за футбол. Страстта от трибуните бързо-бързо се пренесе и на терена, където искрите само си търсеха, за да избият. Справка – провокацията на Златков към Камбуров почти доведе до меле.

След 90-те напрегнати минути Локо се поздрави с успех 2:0, който беше още по-сладък и заради пропуска от дузпа на „жълто-черния“ капитан Тодор Неделев. Естествено, последният съдийски сигнал бе началото за празненствата при „смърфовете“, чийто бос Христо Крушарски без никакви притеснения обеща, че победата ще се полее. „Железничарите“ може би трябваше да бъдат по-внимателни само с новия си любимец – 15-годишния Ияд Хамуд, който стана най-младият дебютант в историята им именно с участие в градското дерби. Талантът имаше огромна роля за първия гол в мача и получи много похвали за изявите си. А ето как вие, феновете, успяхте да ни направите съпричастни с най-големия мач под тепетата:

Грандиозният финал на битката във Формула 1

Последните две състезания от календара със сигурност оправдаха всеки каприз на феновете и оставиха интригата жива до последния кариран флаг. Надпреварите в Бразилия и Абу Даби без съмнение направиха така, че феновете на моторните спортове поне за миг да забравят за дългогодишната доминация на Мерцедес.

Пилотите на германския тим Нико Розберг и Люис Хамилтън удължиха играта на котак и мишка максимално. Британецът бе най-бърз в квалификацията на Интерлагос и заслужено поведе колоната в самото състезание, в което дъждът направляваше всичко. Състезанието премина с няколко катастрофи, а една от тях накара Фелипе Маса да се сбогува преждевременно с домакинските фенове. Хамилтън остана безгрешен въпреки условията, докато Розберг финишира втори, а третото място остана за показалия невероятни маневри по пистата Макс Ферстапен.

По този начин разликата между двамата остана само 13 точки в полза на Розберг преди заключителната надпревра за Гран При на Абу Даби. Хамилтън отново нямаше проблем да спечели квалификацията, а на самото състезание направи ход, какъвто малцина очакваха от него – британецът като лидер започна умишлено да бави темпото, за да може преследвачите да застигнат движещия се зад него Розберг. Този ход му донесе порицания и дори скандал с част от шефовете на Мерцедес. Никой от тях не успя да го трогне, тъй като това беше единственият му шанс да защити трофея си. Хамилтън се нуждаеше неговият партньор да не завърши на подиума, ала нито Ферстапен, нито Себастиан Фетел имаха темпото, за да го задминат.

Така Розберг накрая заслужено триумфира с първата си шампионска титла и при награждаването се поддаде на разтърсващите емоции:

Сълзите на Цвети Стоянова

„Арена Армеец“ предложи една незабравима вечер на близо 15 хиляди българи, които на 17 ноември отидоха на крака, за да гледат бенефиса на националния ансамбъл по художествена гимнастика. „Златните момичета“ докоснаха сърцата на всички със своята лебедова песен, но без грам съмнение най-ценният миг от цялото събитие беше появата на Цветелина Стоянова на трибуните. Светлините на прожекторите я показаха на цялата зала, а Стоянова не трудно овладяваше чувствата си под бурните аплодисменти. Без съмнение нощ, която ще се помни дълго.

… и още от света на спорта:

Волейболният колос Брунко Илиев ни напусна на 70-годишна възраст

Неймар и Бразилия попиляха Аржентина на Меси

България би минимално Беларус в световна квалификация 

Джейми Варди пренесе Mannequin Challenge на терена:

Специалния натирен в трибуните заради шутове по бутилки

Овации за Бътън след последния му старт във Формула 1

Такъв беше месец ноември 2016 – имаше с какво да го запомним, имаше и заради какво да не ни липсва…

Коментирай