Европейската комисия предупреди за рязко покачване на броя на мигрантите, влизащи в ЕС от Турция.

"От март насам както по гръцките острови, така и по сухопътната граница се наблюдава 9-кратно увеличаване на пристиганията от Турция", съобщи Еврокомисията днес.
 
От началото на годината 9349 нелегални мигранти са дошли на Егейските острови, а 6108 други са заловени на сухопътната граница между Гърция и Турция. Според данните, публикувани днес, пресичанията по българо-турската граница са ограничени, за разлика от наплива към Гърция, където островите Лесбос и Самос отново са препълнени. Въпреки това Еврокомисията поднови критиките си към оградата по границата, заявявайки, че тя не е решение и че Европа не бива да се превръща в крепост, а в мост към съседите.
 
40 на сто от нелегалните мигранти, идващи от Гърция в Турция от началото на годината, са сирийци, 23% иракчани и 11 на сто афганистанци, съобщава още Еврокомисията.
 
Увеличен поток се отчита и по Балканския маршрут, който ЕС тържествено обяви за затворен през 2016 г. Раздвижването засяга най-вече Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина. Сирийците, либийците, пакистанците и афганистанците най-често се срещат по балканския път, според данните на Брюксел.
 
Сърбия пък е "нападната" от иранци. От свалянето на визите през септември 11 305 иранци са пристигнали в Сърбия и над 9000 от тях са потеглили в неизвестна посока, като само 30 са подали молби за убежище.
 
Еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос предложи на Гърция да изпрати допълнителни европейски граничари, които да подсилят охраната по браздата с Турция и настоя за ускоряване на връщанията на незаконните мигранти на Анкара, както е по сделката за спиране на миграцията.
 
Турският президент Реджеп Ердоган неколкократно изрази недоволство, че ЕС не изпълнява финансовите си ангажименти към страната му по сделката, заплашвайки да излезе от нея. ЕС се задължи да даде 3 млрд. евро за издръжката на сирийските бежанци за 2016-2017 г. и още толкова за 2018-2020. Според Брюксел първите пари вече са или преведени (€1,93 млрд.), или разпределени по проекти, които все още се изпълняват като предоставянето на месечна издръжка на бежанците. В момента ЕС уточнява как да разпредели вторите 3 млрд., като Еврокомисията настоява две трети от тях да бъдат от вноски на страните членки, а пък държавите искат цялата сума да се покрие от европейския бюджет като общ ангажимент на Съюза.
 
Брюксел изрази тревога и от влошаването на условията в лагерите по гръцките острови, които отново са препълнени. Правителството в Атина е призовано да ускори разглеждането на молбите за убежище, за да може по-бързо да върне в Турция онези, които не отговарят на условията да получат европейска закрила.
 
Пик се отчита и по Западно Средиземноморския маршрут, където напливът е увеличен с 22 на сто спрямо миналата година, докато прекосяванията на морето между Либия и Италия са намалели със 77%.
 
Европейската комисия съобщи, че България е получател на третата по величина сума за охрана на границите си от европейския бюджет след Гърция и Италия. От 2015 г. насам правителството е получило от европейския бюджет 171,6 млн.евро. 130 европейски граничари са на българските граници в момента, заедно с 39 автомобила и 52 камери за наблюдение. 2595 нелегални имигранти са регистрирани в България миналата година. 1250 от тях или 48% от тях вече са върнати като нямащи право на закрила в ЕС, се казва в публикуван днес доклад на Брюксел.
 
Европейската комисия подкани държавите членки да ускорят темповете по изпълнение на обещанията си за вземане на бежанци, евакуирани от лагерите в Либия. България е анонсирала, че може да прибере 110 души, но до момента не е приютила нито един. Затова пък правителството вече е превело €6 млн. от обещаните 10 млн. евро за Доверителния фонд за Африка, чрез който се финансират различни проекти, свързани с управлението и ограничаването на имиграцията от Африка към Европа.