В интервю за БТВ руският посланик в София Анатолий Макаров отново настоя днес, че руският президент не е идвал в България  от 10 години. Този път обаче не спомена поеменно Путин, свеждайки грешката в изчисленията си до една година спрямо 2008-ма, когато през януари той триумфира тук с т.н. “троен шлем” на Георги Първанов.

На 2 февруари 2017 г. Анатолий Макаров каза пред БНР:

”Много бих искал да развивам отношенията между България и Русия и те да вървят напред, но за последен път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 г. Скоро ще имаме антиюбилей, ако продължаваме така. През следващата година ще се навършат десет години от последното посещение на Путин тук”.

Готов съм да се обзаложа, че ако това лъжливо и доста нагло изказване беше запис на интервю, гафът му щеше да бъде любезно изтрит, каквато практика има тук спрямо гафовете на руските посланици. Защото кракът на Путин за последно стъпи в България на 12 октомври 2010 г., а на следващия ден запали свещ на руския светец “Александър Невски” и получи два “космати” подаръка: злато от Голямата косматка, подарено от Георги Първанов и кученце от Борисов, пророчески подбрал като символ на любовта към Путин едно пухкаво каракачанче.

Озадачаваща е упоритостта, с която руският посланик държи да внуши, че такова посещение не е имало. Това е до такава степен лишено от логка настояване, че по логичен път не може да бъде обяснено. Не е честно да заподозрем превъзходителството в глупост- все пак е отговарял до скоро в руското външно министерство за руснаците, живеещи в чужбина ( нещо като командващ руската пета колона ). Това е толкова важен пост в рамките на кремълската стратегия за вътрешно дестабилизиране на безбройните вражески държави, че няма как да е бил поверен на някакъв некадърник. А и изстрелването на Макаров в държавата, която е набелязана от Москва като най-податливия на клатене член на НАТО и ЕС, доказва , че е инструктиран да бъде чукът спрямо българските пирони ( по Лао Дзъ, забелязал: “ Всички проблеми са прони за онзи, който държи чук”).

Ето защо не ми остава друго, освен да го заподозра в обичайния “грях” на руския наместник в България. Сгафил е ( на 2 февруари), но отказва да си го признае и “замазва” положението с почти същия гаф. По този начин ни казва, че може да се държи с нас като с руски крепостни селяни, а и в Москва позициите му са достатъчно силни, за да се притеснява, че го осъждат за подобно поведение.

Нещо повече, в днешното интервю Макаров първоначално направо се възмути от “приказките”, че е повдигал въпроса за посещение на Путин, макар не само да го направи, но и се опита да го предпостави, поставяйки българския русофил Румен Радев в неудобното положение да играе български президент, който открито изпълнява заповедите на руския посланик. С недомлъвки и увъртания Макаров на практика и днес самопокани на Путин преди българския държавен глава да е изразявал публично намерение да му бъде домакин по конкретния повод догодина, когато се навършват 140 години от края на руско-турската война на Балканите.

За 6 месеца престой в София Макаров успя да “блесне” и с други прояви на нахалство. Насред разгорялата се най-после ( поне в интернет ) дискусия за антибългарската роля на граф Игнатиев в обесването на Левски, посланикът настоя на среща с кметицат Фандъкова ( а тя възторжено зкима с глава) за още по-големи почести спрямо българомразеца, на когото трябвало да бъде издигнат паметник ( малко било да има главна улица на негово име в София). И това, при положение, че самият Макаров лично поднесе цветя на паметника на граф Игнатиев, в духа на новоустановената традиция, въведена от неговият предшественик на поста Юрий Исаков. Паметникът беше платен с руски пари от путинофили ( същите, които сложиха възхваляваща табела за най- изобличения от руски документи с точни данни за неговата подкупност български русофил Драган Цанков, изработена от същия метал и закачена на оградата на строителния техникум в София). От изричния надпис на паметника в Докторската градина  става ясно, че е и издигнат: “ в чест на посещението на президента на Руската Федерация Владимир Путин на 18 януари 2008 г.”. Формално паметникът отдава почит на подписването на договора от Сан Стефано, но познайте кой е в центъра на композицията!

Смея да твъря, че точно този паметник, снабден с точно тази обяснителна табелка, не оставя никакво съмнение за путинофилството на русофилите в България, които потвърждават по този начин до каква степен 3 март е превърнат в главната опорна точка на руската пропаганда в България след провала на 9 септември като водеща величина в “дружбата” между народите ни.

Да не говорим, че въпросният паметник, не случайно поставен на ъгъла на ул. “Шипка” и ул. “Сан Стефано” , дублира в Докторската градина намиращия се на метри от него друг руски паметник – на лекарите от руската армия, загинали в руско-турската война, който е вторият по големина монумент на българската благодарност към Русия в столицата след Руски паметник .

За съветските им батковци от гранит и железа в чудовищно раздути мащаби- да не говорим-в края на краищата руската окупация на българските земи, прекратена с решение на Берлинския конгрес, е била ограничена до броени месеци след него, докато съветската продължи пряко и косвено цели 45 години и това личи по монументалното наследство.

За преродения руски генерал Каулбарс, запомнен като образец на руската имперска арогантност спрямо българите от 19-ти век, цялата тази руска многотия в струпването на благодарствени знаци не е достатъчна.

На Макаров доскоро е било поверена задачата да бди над руснаците в чужбина, но явно, докато е бдял, е пропуснал да научи някои елементарни факти ( като посещението на Путин тук през 2010 г.) и да  забележи, че България все пак е суверенна държава, а не придатък на руските имперски интереси.

Share on Facebook