Младата звезда на Тотнъм и Англия - Деле Али, записа изключително постижение с попаденията си във вратата на Челси при успеха с 2:0. Халфът стана първият на своята позиция в историята на Висшата лига, който бележи в три поредни шампионатни двубоя.

Това обаче не е всичко. Деле Али вече има 20 гола във Висшата лига, което постига за впечатляващите едва 52 мача. За сравнение - Пол Скоулс стига до 20 попадения за 74 мача, Дейвид Бекъм - 90 мача, а идолът на Али - Стивън Джерард го прави след 169 мача. Франк Лампард достига до бройката 20 след 140 изиграни двубоя.

За Деле Али всички говорят със захлас. Младата звезда на Англия печели като свои фенове дори и привържениците на противниковите отбори, които виждат в него бъдещ лидер на "трите лъва".

При халфа на Тотнъм всичко с топката в крака се получава с лекота, но не е така в детството му.

Бамиделе Джърмейн Али е изоставен само седмица след раждането си от нигерийския си баща Кени, който заминава за Америка. Майката Денис пък има общо четири деца от четири различни мъже, като нито една връзка не просъществува и тя гледа сама отрочетата си.

Деле, съкратено от Бамиделе, е оставен да се грижи сам за себе си от малък. Майка му имала проблеми с алкохола, а липсата на баща допълнително влошава ситуацията. Малкият често отсъствал от училище и предпочитал да играе с топка навсякъде. Което се оказва плюс за него.

"Бяха трудни, много трудни времена", спомня си майката Денис. "Аз бях майка на четири деца и сама. Живеехме в къща с четири стаи, но всъщност не беше толкова голяма, колкото звучи".

Деле Али е отгледан в района Брадуел на Милтън Кейнс - квартал на средностатистически англичани. Днешната звезда на Тотнъм закъснява с влизането си във футболна академия. Прави го едва на 11 години, докато повече деца започват от 5-6 годишна възраст. Тогава е взет в МК Донс.

Атлетичен, бърз и силен от ранна детска възраст, благословен с всички физически данни, за да бъде страхотен футболист, спомнят си в академията.


"Това, което трябва да знаем - Деле е уникален", казва Майк Дов, ръководител на младежката система Донс.

"Той имаше трудно детство, предизвикателно. Трябваше да го направим устойчив и да го образоваме. А той искаше просто да е на терена и да се забавлява. Излизаше без страх, без притеснение", споделя още Дов.

"Не е тайна, че е прекарал първите си години на улицата. За да се превърне един млад играч във футболист от висока класа, са нужни около 10 000 часа тренировки. Е, за Деле Али тези 10 000 бяха на улицата. Той е самоук.

Сам правеше грешките и се учеше от тях. Гледаш го на тренировъчното игрище и сякаш е на улицата с приятели. Прави същите трикове със своята типична усмивка. Още от онези дни обожаваше топката и искаше да бъде с нея в крака. Беше по-различен от другите. Имаше увереност в играта му, сякаш има огромна вяра в себе си. Това беше от първия му ден тук. Гледахме го и си казвахме "О, да! Той е сензация".

Ние треньорите трябва да бъдем и родители, психолози, социални работници. Трябва да разбираме младите хора. Това, което разбрах за Деле - той правеше само това, което му е приятно. Изразяваше себе си с усмивка и с топка в крака. Добре, че прозряхме това. Ако му крещяхме и постоянно му давахме инструкции, той се отегчаваше и спираше да играе", разказва още Майк Дов.

Когато е Деле е на 13 години, майка му преценява, че може да стане футболист, но за целта не трябва да живее в досегашните условия в дома й. По улиците вилнеят банди, а времето на младежа минава именно там. Денис приема, че е най-добре да прати сина си да живее при друго семейство в проспериращия квартал Косгроув. Докато играе в академията и първия отбор на МК Донс, Деле Али живее при Алан и Кали Хикфорд, чието дете е съотборник на халфа. Те никога не се приемат официално за осиновители, но дават своя принос за развитието на младока.


На 16 години дебютира за първия отбор на МК Донс. Първото му отиграване е с пета, а първият гол - бомбен шут от 30 метра.

Карл Робинсън, треньор в МК Донс, си спомня за една тренировка.

"Опитвахме ново разиграване при ъглови удари. Деле Али трябваше да тича към първа греда и да отиграва топката с глава. Едно от подаванията обаче беше твърде ниско. Али просто я отигра с пета от въздуха и я прати в мрежата. Изплю дъвката си и започна да жонглира с нея. От коляно на коляно, след това от крак на крак. Накрая я изрита нагоре, хвана я в устата си, усмихна се и продължи да дъвчи. И това на 16 години", разказва Робинсън.


"Един ден си говорих със Стив Хайуей от академията на Ливърпул. Казах му: "Вие имате късмет, че близо до базата ви са родени Стивън Джерард, Майкъл Оуен, Роби Фаулър, Джейми Карагър..". Е, ние имахме късмет, че Деле Али е роден в нашия район", допълва специалистът.

"Има един мост, който играчите трябва да преминат. Това е мостът от младежкия до мъжкия отбор. За някои мостът е огромен. Като този от Маями Айланд до Саут Бийч. За Деле Али беше твърде малък. Една крачка. "Синко, отиваш при мъжете". И той просто го прави с лекота.


Всеки път, когато има ново предизвикателство, той запретва ръкави и дава най-доброто от себе си. Не се притеснява от нищо. Можете да се карате на Деле - гледа ви с каменно лице. Хвалите го - пак това каменно лице. Така приема живота и футбола. Като разходка. Той просто се разхожда и го прави по своя начин и без капка страх", завършва Робинсън.

Седем неща, които не знаете за Деле Али:
- Пълното му име е Бамиделе. Деле е съкратено, галено
- Али е фен на Ливърпул, а Стивън Джерард е футболният му идол
- Деле Али е много възпитан и учтив
- През 2015 година Джон Фашаню опитва да убеди Деле Али да играе за националния отбор на Нигерия
- Деле Али е отличен шофьор
- Обича песента "Чийки Нандос" на Пери Бойс, както и да играе Пауърлийг
- Страхува се да гледа филми на ужасите и трилъри