Европейската комисия разкри картел от фирми, които се наговаряли за цените, като коментирали времето. Това съобщи комисарят за конкуренцията Маргрете Вестагер, която наказа компаниите, рециклиращи оловни акумулатори за автомобили с глоба от общо 68 милиона евро.
 
Уличените компании са белгийската Campine, британската Eco-Bat Technologies и френската Recylex. Те били издадени на Комисията от американските си партньори от Johnson Controls, които отърваха наказанието заради сътрудничество с властите.
 
Според Вестагер фактът, че един от партньорите е предал останалите, в бъдеще ще създава несигурност при подобни сговори, защото участниците винаги ще се съмняват, че някой отвътре може да ги издаде.
 
Именно затова Еврокомисията е освободила напълно американската компания от глобата, разпределяйки санкцията между останалите трима. Най-много от тях ще плати Eco-Bat – 32,7 млн. евро, Recylex – €26,7 млн. и €8 млн. за белгийската Campine. Сумите са определени според натрупаните печалби от картела.
 
Четирите компании рециклират около 58 милиона оловни акумулаторни батерии годишно, което е 99% от всички преработвани в ЕС.
 
За разлика от обичайните картели, в които фирми се договарят да продават скъпо, акумулаторният печелел като контролирал цените, по които купувал старите батерии от търговците на скрап, както и от автосервизи, продавачи на акумулатори за коли и камиони и от преподаватели на отпадъци. Те купували по-евтино от пазарните цени и също контролирали количествата, така че да принуждават събирачите на скрап да се съгласяват с по-ниско заплащане.
 
След това рециклиращите компании извличали оловото и го продавали на производителите на акумулаторни батерии, за да направят те нови, печелейки от разликата в цените.
 
За да заблудят контролните органи, шефовете на четирите компании общували помежду си с кодове, като понякога прибягвали до разговори за времето, за да договорят цените на изкупуване, съобщи Вестагер. Те коментирали количеството на падналите валежи и спада на температурите, за да се информират един друг за цените, предлагани от събирачите на скрап. Комуникацията ставала по телефона или чрез размяна на SMS-и и имейли. Договорките са осъществявани между 2009 и 2012 г. и останали скрити, докато служител на американската компания не се свързал с Еврокомисията, за да издаде останалите. Той обяснил, че рискът от нарушението на правилата е твърде висок спрямо получаваната печалба.
 
Според новите правила на ЕС фирмите, които събират скрап могат да търсят отделно щети от четирите компании, след като Еврокомисията установи, че те са нарушавали правилата за конкуренцията, като са се договаряли за цените.