Апелативният съд във Велико Търново отхвърли като неоснователен колективен иск от 131 граждани срещу Община Пловдив и РИОСВ-Пловдив за нивата на замърсяване на атмосферния въздух в града.
Магистратите потвърдиха решението на Окръжен съд - гр. Смолян, с което се отхвърля като неоснователен и недоказан колективен иск на фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и 131 граждани срещу Община Пловдив и РИОСВ - Пловдив.
В колективният иск, заведен срещу Община Пловдив и РИОСВ -гр. Пловдив, "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и четирима граждани, към които в последствие се присъединяват още 127 се посочва, че в процесния период (2007-2011г.), въздухът в гр. Пловдив е бил силно замърсен с фини прахови частици (ФПЧ) под 10 микрона, многократно над допустимите в нормативните актове концентрации. Ответниците - Община Пловдив и РИОСВ-гр. Пловдив били информирани с проблема, като РИОСВ-гр. Пловдив е извършвала непрекъснати измервания на качеството на въздуха в гр. Пловдив и констатирала многократни превишения на нормите, която информация постъпвала и в Община Пловдив. Според ищците, двете институции били наясно, че планираните мерки за решаване на проблема системно не били изпълнявани.
Ищците настояват Община Пловдив и РИОСВ-Пловдив да бъдат осъдени да преустановят бездействието, да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в Община Пловдив, като в срок от шест месеца след влизане в сила на съдебното решение, да осигурят достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на ФПЧ в атмосферния въздух.
Поради отводи на съставите от Окръжен съд - Пловдив, да разгледа колективния иск е бил определен Окръжен съд - Смолян, във връзка с което е образувано гр. д. 24/2013 г. Със свое решение от 24.02.2015 г. по делото, ОС-Смолян е отхвърлил иска по отношение на Община Пловдив като неоснователен и недоказан, а по отношение на РИОСВ-Пловдив го е оставил без разглеждане като недопустим. Решението, в частта касаеща РИОСВ-Пловдив е било обжалвано пред Пловдивския апелативен съд, който го отменил и върнал делото в тази му част за ново разглеждане от ОС-Смолян. С решение от 18.11.2015 г., Окръжен съд - Смолян се произнесъл по отношение на частта от иска срещу РИОСВ-Пловдив, като го отхвърлил като неоснователен и недоказан.
И двете решения на ОС-Смолян били обжалвани от ищците пред Апелативен съд - Пловдив, като жалбоподателите твърдят, че решенията са постановени в нарушение на материалния закон. Поради отводи на съставите във въззивния съд, да разгледа делото бил определен Апелативен съд - Велико Търново.
По жалбите във ВТАС било образувано ВГРД 239/2016 г., разгледано в открито заседание на 28 септември 2016 г. и обявено за решаване.
След анализ на многобройния доказателствен материал по делото приложен в общо 31 тома, в това число изготвени пет експертизи (съдебно счетоводна, съдебно екологична, съдебно метеорологична, съдебно автотехническа и съдебна експертиза по въпросите на озеленяването), съставът на въззивния съд намира, че Община Пловдив е предприела достатъчно действия (изброени подробно в мотивите към решението), във връзка с подобряване на качеството на атмосферния въздух, в рамките на законовите и правомощия. В решението си, въззивният съд сочи, че макар действително не са достигнати нормативно установените нива на ФПЧ10, Общината е предприела действия в тази посока като недостигането на нормативно допустимите нива не се дължи на бездействието на ответника, а в по-голяма степен е предопределено от разположението на гр.Пловдив, от положението му на важен транспортен център, както и от обстоятелството че за преодоляване на фоновото замърсяване са необходими действия на национално ниво, а не само такива на отделните местни институции. Съставът на ВТАС намира, че не е доказана връзката между твърдените от ищците действия и бездействия и твърдяното увреждане.
По отношение на РИОСВ-Пловдив, въззивният съд намира, че инспекцията, като регионален орган, осъществяващ държавната политика по опазване на околната среда, не е допуснала незаконосъобразно бездействие. По делото се установява, че в случая са налице обективни фактори, които са представлявали пречка за постигане на пълен ефект от предприетите действия от органа (изброени подробно в мотивите към решението), а именно климатичната, релефна и географска особеност на гр.Пловдив; високото фоново ниво на замърсяване на страната и региона, състоянието на съседните общини и на въздуха в тях; битовото отопление; наличието на много необработваеми земи до града; състоянието на републиканските пътища до града.
РИОСВ има преки законови задължения по отношение на контрола върху замърсяването от промишлеността и индустрията, но заключенията на вещите лица определят влиянието на промишлеността върху замърсяването с ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 като много малко и поставят индустрията на последно място сред тези фактори.
В решението си, съставът на ВТАС сочи, че като правилни, двете решения на ОС-Смолян следва да бъдат потвърдени, а въззивните жалби против тях следва да бъдат оставени без уважение. Потвърдена е частна жалба на ищците, касаеща съдебните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.