Александър КОНСТАНТИНОВ
Пловдив има история с публично-частните партньорства. Преди 15 години се роди първото „икономическо чудо”. Тогава една частна фирма ни предложи терен за изграждането на първия завод за преработка на битови отпадъци. Малък детайл е, че теренът си остава частен и е за 30 години, половината от които са вече история.
Общината и държавата наляха първоначално 47 млн. лв., за да тръгне заводът, и още 13 млн. лв. миналата година за втория котлован. Освен това общината плаща на предприятието 36 лв. за всеки преработен тон отпадъци, но до момента не е получила нито един лев за своите инвестиции. Частната фирма само печели от това партньорство, без нито лев инвестиции и без никакъв икономически риск. Това е пример за учебниците по икономика как можеш да спечелиш много, без да рискуваш.
Второто партньорство се завъртя около един футболен отбор. Известен бизнесмен обеща да построи една трибуна в общински стадион. Тръгна се към концесия, като за бонус му се даде и един подлез пред Централна гара. Да си събира наемите от магазините и евентуално да плаща минимална концесионна такса. На стадиона нищо не се случи.
На подлеза също не се инвестира нито един лев, но наемите се събираха редовно. Накрая група общински съветници му опростиха и дълговете. Резултатът е - общината на нула, а частните фирми получиха приходи без никакви разходи.
За баланс се тръгна към концесия и за другия пловдивски футболен отбор. Общината учреди особено право на ползване на стария стадион за изграждането на нов. Бонусът е терен от 70 дка до квартал Коматево, който също е подарък. Резултатът е бетонни отпадъци на стадиона и хубав комплекс до Коматево, от който ползите са само за частните фирми. Общината е отново в ролята на донор.
Подобна е съдбата и на още два общински стадиона в район "Южен". Без да влизаме в подробности, схемата е същата. Концесии, от които общината не е получила нищо, но частните фирми си управляват общинските имоти както намерят за добре.
Стигаме и до публично-частното партньорство, с което Пловдив ще остане в историята на прехода. През 2006 г. общината влиза в една фирма, която в началото е 75% общинска, а в края - 75% частна. На тази фирма държавата подарява 49% от акциите на "Международен панаир Пловдив". Самият панаир е с капитал от близо 130 млн. лв., 400 дка земя в центъра на града и 170 дка сгради и инфраструктура.
Общината е добавила към подаръка още 400 дка общински терени и 17 сгради в центъра на града. От страна на частния капитал разходите са нула, но приходите си остават за него. Общината не е получила нито един лев за всички подаръци, които е направила в тази сделка. Чудесно публично-частно партньорство!
Сега отново ни се предлага публично-частно партньорство с две компании за концесията на Летище Пловдив. На Общинския съвет се иска да подпише празен чек на кмета за участие в бъдеща концесия. Въпреки горчивия опит на общината няма никакви параметри на такава концесия. Няма никакви гаранции за общината, а периодът на такава концесия е над 30 години.
Българското законодателство прави общинските съветници абсолютно безнаказани. За да станеш шофьор, се иска психотест, да издържиш изпити, а водачите са контролирани постоянно от органите на властта. Да станеш общински съветник не е необходимо дори да имаш завършено средно образование, а и никой не те контролира.
Можеш спокойно да подкрепиш сделки за десетки милиони, защото си сигурен, че няма никакви последствия. Всички примери за публично-частно партньорства, показани по-горе, са одобрени с огромно мнозинство от тогавашните общински съветници. /Марица.бг
