Остават само 2 дни до старта на Европейския шампионат по лека атлетика в зала, в Белград. Първенството на „Стария континент” е 34-то под покрив, като едва за трети път в историята подобен спортен форум ще се проведе на Балканския полуостров. Идеята за провеждане на европейски шампионат по лека атлетика в зала определено е иновативна за времето си и изпреварва с почти 2 десетилетия провеждането на подобен форум в световен мащаб. Домакин на първото европейско първенство в зала е австрийската столица Виена през 1970 г. Година по-късно честта и възможностите да приеме втория еврошампионат под покрив има и столицата на България – София. Тогава (през 1971) домакин на състезанието е столичната зала „Фестивална”, а любителите на „Царицата на спортовете” имат неоспоримата привилегия да наблюдават една от звездите на тогавашния световен спринт – Валерий Борзов, който защитава титлата си на 60 метра с резултат 6.6 секунди (ръчно време). И нека само за по-младите читатели и любители на леката атлетика да уточним, колко значима фигура е съветския атлет Борзов за времето си. Тогава неговото присъствие в България е все едно Юсейн Болт да посети днес родината ни, но не само да я посети, ами и да участва на официално международно първенство в страната. И в потвърждение на тези си думи ще кажа, че през лятото на следващата година (1972), роденият в днешна Украйна Борзов става двоен олимпийски шампион в спринта на 100 и 200 m, на Игрите на XX-та олимпиада в Мюнхен. Освен това с отбора на Съветския съюз той печели сребърен медал в дисциплината 4x100 m. През 1985 г. Балканите отново са домакин на Европейския шампионат по лека атлетика в зала, тогава почти в гръцката столица Атина, но всъщност спортното съоръжение, което приема състезанията е в пристанищното градче Пирея. Шампионатът ще бъде запомнен като особено успешен за България, като две от бъдещите ни големи звезди в леката атлетика стават за първи път европейски шампиони в зала. Тогава бъдещите олимпийски шампиони на България Стефка Костадинова и Христо Марков печелят съответно скока на височина и тройния скок. В Пирея България се гордее и с медалите на Гинка Загорчева, която завършва втора на 60 m препятствия, както и с бронза на Атанас Търев в овчарския скок. Повече от 30 години по-късно идваме и до 2017 година, когато между 3 и 5 март Белград ще посрещне най-добрите европейски атлети – за трети път в историята на полуострова. Домакините от Сърбия ще бъдат представени от 12 атлети на шампионата, а както е известно България ще разчита на 8 от най-добрите си състезатели. В отсъствието на елитната ни спринтьорка Ивет Лалова-Колио, която предпочете да насочи подготовката си изцяло към летния сезон и олимпийският вицешампион в скока на височина Мирела Демирева, която се възстановява от контузия страната ни ще разчита на: бронзовата медалистка в тласкането на гюле от предишния еврошампионат в Прага 2015, Радослава Мавродиева; балканските шампиони в спринта на 60 m от миналата седмица - Инна Ефтимова и Денис Димитров; финалистът от Олимпийските игри в Рио Тихомир Иванов (скок на височина); тройните скачачи Румен Димитров, Златозар Атанасов и Георги Цонов; както и националния ни рекордьор в тласкането на гюле – Георги Иванов. В деня преди старта на 34-то Европейско първенство по лека атлетика в зала, очаквайте и програмата за състезанието, както и присъствието на българските представители в нея. Коментирай
