1. Свети Калистрат е живял през трети век. Родил се в град Картаген. От детска възраст бил възпитан в християнската вяра. Баща му и дядо му били християни. Неокора, един от неговите прадеди, служил като войник в Йерусалим при Пилат Понтийски през време на Христовите страдания. Той видял чудесата при Христовата смърт и повярвал в Господа. Бил просветен във вярата и кръстен от апостолите. Като се върнал в къщи, Неокора донесъл сред домашните си светата вяра в Христа. Още от това време родът на Неокора бил християнски род.

Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и възпитан като християнин. Като възмъжал, станал войник. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от войниците го виждали как ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил свиреп гонител и мъчител на християните.

За да се увери, че Калистрат е наистина християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат решително отказал да стори това. Нанесен му бил жесток побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията сила го избавила от смърт. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невердим от водата.

Като видели търпението на Калистрат при ужасния бой и чудото, станало с него, 49 войници повярвали в Христа Господа. Те били също жестоко бити. След това хвърлени заедно с Калистрат в тъмница. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те проявили голямо мъжество при страданията. Господ показал велика сила над тях.

Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 войници да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата. Така петдесет войници от полка в Картаген пострадали за името Христово в 266 г. По-късно била изградена църква над техните свети мощи.

2. Св. апостоли Марко, Аристарх и Зина - Свети апостол Марко, наречен Иоан, за когото свети Лука споменава в книгата "Деяния на светите апостоли" (Деян. 15:37) бил поставен от апостолите за епископ на Вавилон и ревностно се подвизавал в проповядването на Евангелието. Той достигнал до такова дръзновение към Бога, че дори и сянката му изцелявала болните. Свети Аристарх, за когото апостол Павел споменава в посланията си (Кол. 4:10; Филим. 1:24), бил епископ на Апамея Сирийска. 

Свети Зина бил ученик и сътрудник на апостол Павел. Около 64 година след Р. Хр., когато свети апостол Павел написал посланието си до Тит, той се трудел на о. Крит заедно с Тит. (виж Тит. 3:13)